100 години Септемврийско въстание, чета от Горна Джумая с дейно участие
Навършиха се 100 години Септемврийското въстание, избухнало у нас след Първата световна война.
През 1923 година на власт е най-голямата лява партия – Българският земеделски народен съюз. От него са започнати някои реформи, но управлението му се свързва и със случаи на корупция и авторитаризъм. Земеделската власт изпада в изолация и е свалена с военен преврат на 9 юни 1923 година. След преврата премиер на България става Александър Цанков. В отговор избухва Юнското въстание, което бързо е смазано. То не е подкрепено от Комунистическата партия, която запазва неутралитет.
В този контекст се развиват и събитията в България. Полицейските агенти на Александър Цанков узнават за настъпилата промяна в позицията на БКП. В Лопушна Цанков предупреждава селяните, събрали се за храмовия празник на местния манастир, че ако се поддадат на комунистическата пропаганда, ще бъдат удавени в кръв. На 12-13 септември са арестувани над 2500 комунисти. Въстанието избухва преждевременно на 13-и в Мъглиж. БКП не изпълнява поетия ангажимент пред Тодор Александров. В Горна Джумая, днес Благоевград, е била подготвена чета. Бунтът в града обаче бил потушен с жестокост от дейците на ВМРО.
В началото на август в България е изпратен коминтерновският агент Александър Абрамович-Четуев. Под неговия натиск Васил Коларов е принуден да промени първоначалната си позиция. Мотивите му за това са първо очакваната революция в Германия, на второ място –започналите в Москва преговори между ВМРО и съветското правителство. И на трето място се има предвид изразената от земеделската емиграция готовност през август да участва във въстание за свалянето на правителството на Александър Цанков. Така в началото на август Комунистическата партия в България възприема курс за въоръжено въстание.
БКП започва преговори с ВМРО. Условието на нейния лидер Тодор Александров е да не се вдига въстание в Югозападна България, в Петричкия край, защото това ще доведе до югославска интервенция. Той заявява, че ако това условие се спазва, е готов да поддържа неутралитет. За център на въстанието е избрана Северозападна България, пак близо до границата с Югославия. Това е свързано със замисляната революция в Германия. Една криза в отношенията между България и Югославия, един хаос на Балканите ще улесни победата на германската революция – пояснява проф. Спасов. – В Москва само Сталин има известни резерви по отношение на революционните възможности на германския пролетариат, но такава революционна фразеология се е завихрила, че и самият той е принуден да оттегли възраженията си, сочат историческите данни.
Коментари