Бойните действия в Горна Джумая, днешен Благоевград, започват на 23 септември 1902 година.

Първоначално трябвало да избухне на 25 септември, но неочаквани събития променят решението, взето седмица преди това в симитлийското село Градево.

Целта на въстанието е с въоръжени действия да се провокират Великите сили за намеса в региона, а също така да се провокира самата Османска империя да бъдат приложени някои от решенията на Берлинския договор и по-конкретно член 23. Тази клауза на договора предвижда обособяване на Македония на автономни начала.

Исторически факт е, че Горноджумайското въстание се превръща в повратен момент за борбата за независимост на Македония.

Причина за организирането на Горноджумайското въстание се появява, след като част от българските земи са освободени през 1878 година. Тогава в част от българските територии се установява независимост и започва възстановяването на българската държава. В същото време областите в Македония и Одринска Тракия остават под турско командване.

"На 18 септември 1902 година в село Градево, Върховният македоно-одрински комитет гласува за започването на въстанието. Официалната дата, на която трябва да избухнат бойните сражения е 25 септември 1902 година. Според първоначалния план бойните действия трябва да започнат от градовете Горна Джумая, Петрич и Мелник. На 23 септември се случва едно неочаквано събитие, което променя първоначалната организация на въстанието. При опит за самозащита в Железница са убити трима спахии. Революционерите влизат в сражение с местните органи на реда и се стига до опожаряване на селото. Веднага щом разбират за случилото се, останалите революционни чети започват да мобилизират войската си и да изпълняват плана на въстанието. Бойните действия в района продължават до началото на месец ноември", разказва пред "Фокус" уредникът в благоевградския музей Елена Чалгънова.

Постепенно въстанието се разпространява около двата бряга на река Струма, а именно в Горна Джумая, Петрич и Мелник, но не засяга мюсюлманските селища в региона. В същото време Османската империя упражнява натиск върху българската държава и тя затваря българо-турската граница. Това нанася тежък удар върху революционните чети и въстанието е потушено. Сред едни от най-засегнатите села след бойните сражения са Железница, Сърбиново, Градево, Горна Джумая, Разлог и други. След Горноджумайското въстание голяма част от революционните комитети в Македония са унищожени.