На 3 август че навършиха 120 години от просъществувалата броени дни Крушевска република. Тя е била обявена от сформираната власт на въстаниците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в град Крушево по време на Илинденско-Преображенското въстание. След като в града е влязъл щабът на въстаниците, представляващ военната власт, е бил свикан Съвет на републиката. Начело били 60 души - по 20 от всяка етнорелигиозна общност в Крушево - българска, гръкоманска и влашка.

Щабът на въстаниците е избрали Привременното правителство в състав Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест. Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски, в която днес се помещава Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република. Тя съществува едва в продължение на 10 дни – от 3 до 13 август 1903 г.

Крушево е освободено след координирано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб за района в състав: ръководител е Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други. Всички четници са разпределени в 8 отряда с командири Гюрчин Наумов, Марко Христов, Питу Гули, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска.