Бившият икономически министър Румен Гечев обяви публично, че напуска БСП. Не е съгласен с партийното ръководство по отношение на поискания от президента Радев референдум за еврото.

"Чашата на търпение преля с изумителното решение да не се подкрепи конституционното право на народа на Референдум за членството на България в еврозоната. То е свързано със сериозни рискове за българската икономика, която е най-слабо развитата в ЕС. Рискове, които по-развити страни от нас като Швеция, Дания, Полша, Унгария, Чехия и Румъния категорично не приемат. Отказът от Референдум се защитава с решения на изпълнителното бюро на БСП и на Коалиционния съвет на “БСП-Обединена левица“. Решенията на управляващите органи на партията може да са легитимни, но те се разминават драстично с моите професионални и политически разбирания и принцип", заяви Гечев в социалните мрежи. Вече е ясно, че има поредно разцепление в БСП. Няколко от най-големите организации не са съгласни позицията партиното ръководство по отношение на присъединяването ни към еврозоната.

Преди дни Румен Гецев подробно коментира защо не трябва да приемаме еврото на този етап:

"Първо, Европейската централна банка получава достъп до валутния ни резерв от над 40 милиарда евро (в различни валути, злато и други активи на БНБ).

Второ, България, съобразно размера на своя БВП, ще участва заедно с другите страни членки в подпомагане на изплащане на натрупани дългове на други страни членки и техни проблечни банки в размер на стотици милиарди евро. А дори страни като Франция, Испания и Италия имат или много вероятно скоро ще имат такива проблеми с обслужването на дълговете си. Самата ЕЦБ не може да управлява финансите си и през 2023 г. и 2024 година отчите в балансите си загуби от по 8 милиарда евро!!! Ние все още имаме рекордно нисък дълг от около 24% от БВП, докато в Еврозоната той е над 80% от БВП. Откъде-накъде най-бедната страна в ЕС и Еврозоната трябва да плаща чужди дългове?

Трето, в следващите 3-5 години БНБ ще е длъжна да натрупа един милиарда евро допълнителен капитал, което означава, че през този период няма да отчислява печалбата си в полза на държавния бюджет - с всички произтичащи от това последици за хазната.

Четвърто, паричната политика на ЕЦБ по същество се определя от Германия и Франция и донякъде с Италия и Испания. Решенията не се взимат с консенсус, нито с квалифицирано или абсолютно мнозинство на страните членки. Те се взимат от богатите страни с най-голям дял в капитала на ЕЦБ. Нашият представител там, с пренебрежим български дял, може само да ръкопляска на решенията.

Пето, на пръв поглед изглежда положително, че ще бъдат освободени над 10 милиарда лева от задължителните резерви на търговските банки. Това за тези банки, преобладаващата част собственост на чужди акционери, е положително. Те ще пуснат в кредитно обръщение замразените депозити и….ще извлекат нови печалби. Временно ще спаднат и лихвите, което е добре за длъжниците. Но….ще литне инфлацията. Прибавен към “традиционното” покачване на цените при влизане в Еврозоната (както последно в Хърватска), то този ефект ще тласне цените нагоре.

Шесто, нямаме НИКАКВА гаранция, че левът ще бъде обменен по сегашния фиксиран курс 2:1. Вярно е, че Латвия (2014) , Литва (2015) и Естония (2011 г ) бяха приети с техния фиксиран курс. Само че оттогава инфлацията в България бе много по-висока от тази в Еврозоната. С други думи при този фиксиран курс левът е значително надценен. Решението на нашия парламент за запазване на курса лев:евро по никакъв начин не задължава юридически ЕЦБ да вземе каквото решение прецени при обмяната на двете валути.

Седмо, данните от Евростат, Световна банка и МВФ за периода от въвеждането на еврото досега категорично показват, че разликата между равнищата на развитие и жизнен стандарт между по-слабо развитите и развитите страни от Еврозоната расте! Расте даже разликата между Германия и Франция спрямо Италия и Испания, да не говорим за Гърция и Португалия. Уви, няма никаква конвергенция, а тече обратният процес – ножицата между бедни и богати страни се разтваря. Пак по данни на Евростат, утвърждава се траен процес на “отлитане” на капиталите от по-слабо развитите към развитите страни от Еврозоната.

Осмо, фактически България не би могла да се оттегли от Еврозоната, ако реши, че членството не е в наш интерес. Защото ще трябва да плаща колосални, непосилни за нас задължения, свързани с общо поети финансови ангажименти, в това число неизплатени дългове от страните членки.

Управляващата опозиция, в лицето на “ДПС-Ново начало” и пърхащите около тях формално управляващи, прикриват слугинажа към чужди господари с няколко откровени издевателства над реалните факти. Нека още в началото да отбележа, че Швеция, Дания, Полша, Чехия, Унгария и Румъния – са членове на ЕС, но не са и нямат никакво намерение да влизат в Еврозоната. И техните правителства, парламенти, Академии на науките и даже кралските височества в Швеция и Дания не дават да се спомене за еврото. Даже народите на Швеция и Дания проведоха референдуми преди повече от 20 години и казаха НЕ.
Какви аргументи изтъкват поклонниците на незабавното ни влизане в Еврозоната, въпреки изтъкнатите реални рискове и неясноти", пита Румен Гечев.