На 18 януари се чества Свети Атанасий Велики. В българските вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.

Денят е наричан също и „Втора Коледа“ – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го направи сега. Народните поверия гласят, че Свети Атанасий е покровител на зимата, снега, студа и на домашните животни. Вярва се също, че на този ден Свети Атанас „си съблича кожуха", за да дойде лятото. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова празникът е известен още и като Среди зима.

Смята се, че е брат на Свети Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник. Имен ден празнуват Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo, Hася. Наричали ги „сладки и медени“. Стопаните гадаели по времето на Атанасовден, дали ще е плодородна годината.

Правят се курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала побратимяване, които се изпълнява и на Ивановден. В миналото, на Атанасовден, хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства „колко скача 3-годишен елен“.