Закичваме се с мартеници за здраве и дълголетие, в очакване на пролетта и щъркелите.

Традицията с усукана бяла и червена прежда датира от векове. Смята се, че белият цвят символизира дълголетие, а червеният – здраве и сила.

Хората вярват, че мартениците ги пазят от уроки и зли сили.

Според поверието трябва да свалим мартеничката си, когато видим щъркел или цъфнало дръвче, на което да я вържем.

Една от легендите за мартеницата разказва, че след като Аспарух и неговите българи пристигнали по днешните наши земи, сестрата на хана му пратила като дар билка от родината. Вързала я с бял конец за крака на птица.

По време на дългия полет птицата се наранила, а кръвта обагрила конеца. Все пак тя донесла дара на българския владетел. А той след като взел билката, си вързал бяло-червения конец за здраве и сполука.

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

На 1 март имен ден празнуват всички с имената Евдокий и Евдокия

Православната църква чества паметта на Света Евдокия. От гръцки името означава "благопожелание" и "добра воля".

На 1 март отбелязваме и Деня на самодееца - празник, обединяващ хора с различни професии, социален статус, възраст и пол, но всички, водени от любовта към традиционното и съвременното изкуство.

Денят на самодееца е посветен на хората, които не жалят сили и време, за да работят за запазването на българските традиции и култура.