До 31 октомври е гласуването за тазгодишните любими дървета в конкурса "Дърво с корен 2018".

Журито допусна до участи в конкурса три от номинираните, които са в Югозападна България.

Сред тях е Байкушевата мура, която е най-старото дърво в северната част на Пирин.

Кръстник на вековната мура е Йонко Вапцаров - бащата на поета-революционер Никола Вапцаров.

Определянето възрастта на това дърво дължим на лесовъда Константин Байкушев - един от основоположниците на горското дело в България и откривател на вековното дърво.

През 1897 година, по поръчение на цар Фердинанд, Константин Байкушев проучва горите в Пирин, Пелистер и Атон. Тези земи са все още под турско владение и за провеждане на експедицията е взето специално разрешение от Цариград, дори Високата порта осигурява съпровождащ аскер. "Старата дама" е открита по време на пътуването из Пирин, по чудо оцеляла след унищожителен пожар, правеща впечатление с размерите си, на фона на естествения млад подраст.

Първите измервания установяват, че височината е около 26 метра, дебелината - 2,6 метра, обиколката - 7,6 метра. Шест-седем мъже хванати за ръце едва обхващат ствола.

Байкушев определя възрастта на дървото чрез специално доставен от Германия „Преслеров свредел”. Изваден е дървесен цилиндър по дължината на радиуса и са преброени годишните кръгове – около 1200 на брой през далечната 1897 година.

За популярността на вековното дърво допринася и нареждането на Фердинанд - мурата да се огради, а местните власти да се грижат за опазването й.

В Заповедта за обявяване на дървото за "природен паметник" от 23 юли 1940 година е определен "строго охранителен периметър с площ до 100 декара около него" с цел създаване на "по-добри условия за продължаване на неговия живот". В този периметър се забранява "всякакво ползване от горите и пашата, както и преминаването на хора и добитък, освен за научна цел."

Другото участващо в конкурса дърво в Пиринско е Източен чинар, който се намира в санданското село Джигурово. Смята се, че е на възраст над 500 години.

Дървото се намира в центъра на Джигурово, чието име се свързва като произход с турското „джингиби“ – дяволско място. Местните хора разказват, че под него блика лековита вода. В средата на дънера дори е имало пещ. Чинарът е оцелял и до днес е истинска атракция в региона.

Третото дърво е Цер, който се намира между селата Скрино и Пастух, община Бобошево. Дървото е разположено в малка седловинка в Руен планина, сред поляни и смесена гора от ниски храстовидни дървета и борове.