Банскалията Костадин Везьов преиздава единствения каталог на българските книжни пари.

Везьов, който живее със семейството си в Америка, обича родния край и се гордее с него, издал е няколко книги, събира монети, банкноти. Той е член на „Съюз на Българските колекционери“, където членуват имена като първия двукратен олимпийски шампион за България – Боян Радев, меценатите Гриша Ганчев и Васил Божков, шефът на корпорация „Развитие“ – Александър Александров.

Костадин Везьов се занимава вече пет години с бонистика - събиране и колекциониране на банкноти.

"Аз съм нумизмат и обичам да си вдигам качеството на монетите, но започнах да събирам и банкноти. Трудно ми беше да намеря всички талони на „Балкантурист“ и бонове на „Кореком“, които също влизат в международните каталози. Затова издаването на книгата се забави с една година. На корицата е изобразена българската банкнота 500 лева, от 1942 година. На гърба на банкнотата за първи път се поставя лика на жив човек и това е перничанката Евдокия Ковачева. Аз обаче избрах въпросните 500 лева от 1942 година, защото серийния номер е моята рожденна дата. Прегледал съм сигурно милиони банкноти, за да намеря този сериен номер", коментира Везьов.

"В издадения каталог са включени български банкноти, държавни ценни книжа и бонове от личната ми колекция. Подредил съм ги, следвайки международните стандарти на системата Pick-Numbers, създадена от Алберт Пик. Затова и колекцията ми започва от българските банкноти от 1904 година, наречени „Орловки“. При тях цветовете се нанасят едновременно. Описал съм тиража и годините на банкнотите, в които са били на обръщение. Броят на отпечатените екземпляри на книгата почти се изчерпаха, затова съм решил другата година с издателството „Лени-Ан“, Русе, да преиздам допълнителен тираж", каза Костадин Везьов в интервю за в. "България". Той разкри най-интересните банкноти и държавни ценни книжа в колекцията си.

"Харесвам например 100 лева от 1916 година, не само защото са отпечатани 100 години преди да се роди моят син Кристиян, но и защото има доста интересни събития свързани с тях. Част от банкнотите от серия „Д“ са откраднати и след намирането им са „препечатани“ с червен печат серия „А“. Много ценни и редки са, макар тогава, по време на войната, да нямат голяма художествена стойност. След края на бойните действия, когато българската войска е изтласкана от армиите на Антантата от Беломорска Тракия и Македония, българските банкноти от 1916 година остават като официални платежни средства в тези територии, като на тях се лепят марки. Интересни са и касовите бонове от 1918 и 1920 година, отпечатани в различни печатници в Германия и Англия (ползвайки най-вероятно една матрица). Те са досущ еднакви, само тези отпечатани в Мюнхен са нарязани „вълнообразно“, а тези в Англия равно. Специфичен дизайн имат българските банкноти от 1922 година, които са печатани в САЩ и приличат малко по дизайн на доларите.

По случай националния празник на България - 3 март, банскалията ще представи изложба, на която ще покаже част от колекцията си от монети и банкноти. Тя ще бъде изложена на видно място в Даунтаун.

"Ще разкрием повече подробности, в навечерието на празника. Всеки човек ще има достъп и ще може да се полюбува на българските парични средства от времето на Княжество България, Царство България, НРБ и Република България", заяви Везьов.