Българите се закичваме с мартеници – за здраве и в очакване на пролетта и щъркелите.

Традицията с усукана бяла и червена прежда датира от векове.

Смята се, че белият цвят символизира дълголетие, а червеният – здраве и сила.

Хората вярват, че мартениците ги пазят от уроки и зли сили.

Според поверието трябва да свалим мартеничката си, когато видим щъркел или цъфнало дръвче, на което да я вържем.

Една от легендите за мартеницата разказва, че след като Аспарух и неговите българи пристигнали по днешните наши земи, сестрата на хана му пратила като дар билка от родината. Вързала я с бял конец за крака на птица.

По време на дългия полет птицата се наранила, а кръвта обагрила конеца. Все пак тя донесла дара на българския владетел. А той след като взел билката, си вързал бяло-червения конец за здраве и сполука.

Легендата разказва, че Марта живяла със своите братя – Голям и Малък Сечко, далеч в планината. Усмихвала ли се тя, стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.

Млада жена подкарала овце и кози в планината именно в ден, в който Марта била радостна. Свекърът на младата невеста я убеждавал да не изкарва стадото на паша, защото е рано. Тя обаче му отвърнала, че Марта е жена, не е силна като братята си и нищо няма да стори.

Ядосала се Марта, дочувайки тези думи, и облаци надвиснали над планината, ветрове забрулили и захванала люта зима. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си в планината. А според преданието хората се окичват със суканите бели и червени конци, за да е радостна Баба Марта.