Бивш министър на вътрешните работи изля душата си в "Надежда за утро" и "Какво живя, дядо". Роденият в село Стоб Веселин Вучков плени почитателите си в благоевградската библиотека "Димитър Талев". В 10 разказа и 28 стихотворения има много човешки емоции, вълнения, размисли и послания. Малките по обем книги - стихосбирката и сборникът  съдържат в себе си едно огромно човешко сърце. Водеш на предтавянето беше Валентин Василев, директор на Регионален клуб - Благоевград към Фондация за развитие на емоционалната интелигентност.

"Още като дете харесах литературата, тя е част от мен, в библиотеката вкъщи имахме много книги. Когато бях ученик, в училището ни дойдоха поети и писатели, за мен това бе невероятно. Но аз не съм писател, не съм и поет. Плахо посегнах към белия лист, за да пиша проза и поезия. Но имам потребност да пиша, защото усещам, че има какво да кажа на читателите, какво да споделя с тях. Макар че е много трудно в кратките разкази да успееш да вплетеш послание, поука“, разкри Веселин Вучков. Повечето от стиховете е написал във времето, в което подготвял за издаване и учебник по наказателен процес. Когато имаш желанието да пишеш, тогава едното не пречи на другото, научната литература не пречи на художествената, категоричен е авторът. С тях се връща към детството, приятелството, спомените, съвместните преживявания в родното му село Стоб. Защото той обича родния си край, обича хората, които са част от живота му или са били част от живота му. „Утрото е начало, нова надежда, нови очаквания, утрото носи светлина. Затова избрахме това заглавие на стихосбирката. Надявам се, че стиховете ми носят светлина на читателите“, каза Веселин Вучков.