Мария Пецева или госпожа Марчела, навърши 100 години. Тя е леля на бившия заместник-кмет в Благоевград Кирил Пецев, който вдигна наздравица за юбилея на тържество в Центъра за настаняване от семеен тип в Симитли.

За леля Мария бе подредена специална трапеза, изненада я заместник-кметът на Симитли Евгения Георгиева. От своя страна Мария Пецева пожела на всички хора да са здрави. "Бъдете на ниво, живейте спокойно и се радвайте на живота", каза тя.

Мария не скри, че в Центъра, тя се чувства много добре и най-вече заредена с много нови сили и желание за живот. За празника, юбилярката получи прекрасни подаръци от своите приятели. От Общината й подариха цвете, икона на Дева Мария и бутилка хубаво червено вино.

Мария Пецева е родена на 20 февруари 1922 година в град Петрич. Майка ѝ се казвала Вангелия Пецева, а баща ѝ Кирил Иванов Пецев. Много скоро след раждането на Мария, майка ѝ си отива от този свят. Новороденото оцелява, благодарение на пословичната задружност и висок морал на рода на баща ѝ, който е бежанец от Егейска Македония. Всъщност Мария е първото дете на семейството, което се ражда в България, след като бяга от Македония. Времето, в което Мария се ражда е жестоко - след Първата световна война и голямата пандемия от Испански грип, убила над 100 милиона души в света.

Мария расте с двама братя и една сестра, за които полага грижи. Поема своя път през живота. Става едно от малкото момичета в Петрич, завършило средно образование в гимназия „Пейо Яворов“. Започва работа в Районния съд в Петрич, което не ѝ носи удовлетворение. Напуска Петрич и се установява при роднини в София. Следва нова работа и следване в Икономическия университет.

Намира свой спътник в живота, в лицето на боцмана Николай. Преместват се да живеят във Варна, а след пенсионирането на мъжа ѝ, се връщат в София. Мария Пецева е жена, която винаги е носила свободен дух и желание за живот. Не са ѝ чужди нито дългите планински преходи, нито морските приключения – все неща, които си позволявала до преди 5 години.

Днес с тъга столетницата Мария разказа за прекрасните времена, в които е била волейболистка и катерачка, но и с радост, че е живяла един пълноценен живот.