Може ли да те подслушват незаконно и за капак да бъдеш осъден да плащаш на МВР?

Може, ще научите в Благоевградския окръжен съд.

Всичко това се е случило на бившия митничар от Благоевград Методи Митовски.

Срещу него през годините прокуратурата е водила серия от дела, а след това и той срещу нея за недоказаните обвинения. В един момент обаче Митовски се усъмнява, че е бил подслушван незаконно и през 2014 г. и 2015 г. пише на всички институции, които може да разполагат с информация - Народното събрание, главният прокурор, Окръжният съд в Благоевград. Отговор получава само от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.

"Установи се, че оплакванията са основателни", му пише председателят на бюрото Бойко Рашков. Проверка на НБКСРС установява, че на 21 януари 2009 г. по искане на Областната дирекция на МВР в Благоевград тогавашният председател на Окръжния съд в града Красимир Аршинков е издал две разрешения за подслушване на Митовски.

Исканията за СРС са за разкриване на престъпления по пет текста от Наказателния кодекс, пише Правен свят.

"При проверката се установи, че исканията на органа по чл. 13 ал.1 ЗСРС не са се основавали на никакви данни, наличието на които е задължителна предпоставка за ограничаване на основни граждански права", обяснява Рашков на Методи Митовски. И му посочва, че особено впечатление прави фактът, че е подслушван за деяние, което три години преди да бъде издадено разрешението за използване на СРС е декриминализирано, а текстът от НК, цитиран в искането - чл.257, отменен.

След като получава тази информация от НБКСРС - единственият орган в държавата, натоварен с това да уведомява гражданите за неправомерното им подслушване, Митовски завежда дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Търси обезщетение от 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконното подслушване.

Искът му е насочен солидарно към дирекцията на полицията и окръжния съд в Благоевград. И се основа на специалния текст от ЗОДОВ - чл. 2, ал. 1, т. 7, който гласи: "Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства".

И макар случаят да изглежда като нарисуван и на пръв поглед пред Митовски да стои само задачата да докаже вредите, които е претърпял и че са пряка последица от незаконното подслушване, ще се окаже, че пред тръгналия да търси компенсация за погазените му граждански права има доста препъни камъни.

Делото се пада на съдия Владимир Ковачев.

В случая с неправомерното използване на СРС, приложението на тълкувателното решение означава, че няма как искът да бъде насочен срещу Окръжния съд в Благоевград, чийто председател е допуснал човек да бъде подслушван без обосновка и въз основа дори и на несъществуващ текст от НК.

На 1 април тази година състав с председател и докладчик Жанин Силдарева и членове Дияна Ценева и Бонка Дечева излиза с определение, в което заключава: "…пряката дейност по искането и фактическото използване на СРС се осъществява от разследващия орган, което обосновава и неговата отговорност за вреди от незаконното използване на тези разузнавателни средства". И делото спрямо ОС-Благоевград е окончателно прекратено.

Ответник по иска на Митовски остава само благоевградската полиция. Тя обаче получава специална "индулгенция" за необоснованото си искане за подслушване, в което на това отгоре цитира и отдавна отменен текст от НК.

Ето какво пише в решението на съдия Владимир Ковачев по въпроса: "Не съществува изискване за служителите в сектор БОП да имат юридическо образование, поради което неточното посочване на членовете от НК в исканията /включително на отменен такъв - чл.257/ не следва да им бъде вменено като толкова съществена грешка.

Да припомним, че отговорността на органа, чийто най-висш представител има въпросното юридическо образование - ОС-Благовград, и е натоварен да следи за законността на подслушването, вече е изключена.

Не това обаче стои в основата на решението на съдия Ковачев да откаже да присъди обезщетение за незаконно подслушване. Първият му аргумент, който ако бъде възприет от други магистрати може напълно да обезсмисли възможността жертвите на неправомерни СРС да търсят компенсация, е свързан с разбирането какво се има предвид в ЗОДОВ под отговорност на държавата "при незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства".

Съдия Ковачев разсъждава за фазите на процедурата по използване и приложение на СРС. И стига до следния извод: "… следва да се приеме, че терминът, употребен в т.7 на ал.1 на чл.2 от ЗОДОВ - "незаконосъобразно използване на СРС", предпоставя нарушения, свързани с протичането на четвъртата и петата фаза на процедурата по активиране/задействане на СРС, а именно - прилагането на СРС и използването на резултатите от прилагането". Т.е. че държавата не носи отговорност за незаконни искания за подслушване, нито за разрешения, дадени от съда, в разрез със закона. Съдия Ковачев свежда отговорността ѝ до самото приложение на СРС и сам дава "класически примери" в решението си кога може да бъде търсена: "…при прилагане на СРС без съдебно разрешение, след изтичане на разрешения срок или с реализиране на неразрешен оперативен способ".

В решението няма и дума за това, че самият Закон за СРС, описвайки процедурите за искане и даване на разрешения за използването на спецсредствата, го прави в глава "Ред за използване на специалните разузнавателни средства".

Съдия Владимир Ковачев обаче стига още по-далече в разсъжденията си за отговорността на държавата при неправомерно използване на СРС, като прави извода, че каквото и да пише в искането на полицията за подслушване, ако последва разрешение на съда, незаконосъобразността му е санирана.

След като последният е преценил, че те са годни да поставят началото на валидна процедура по ЗСРС, тази негова преценка не може да бъде ревизирана от страна на Националното бюро за контрол на СРС. Да се приеме обратното, означава, че се осъществява недопустима намеса в работата на независимата съдебна власт".

Съдия Владимир Ковачев открива производство по оспорване верността на съдържанието на писмото (по чл. 193 ГПК), с което НБКСРС е уведомило Митовски за неправомерно използване на СРС спрямо него. По този въпрос в диспозитива на решението си записва: "Признава за недоказано оспорването верността на съдържанието на писмото". А от мотивите става ясно, че така и не е изследван въпросът дали искането и разрешението за подслушване на бившия митничар са били правомерни, тъй като съдът вече е приел, че отговорност по ЗОДОВ за тези фази от процедурата по използване на СРС не може да бъде търсена.

Преди това обаче съдия Ковачев ще отбележи в мотивите си: "Следва обаче да се открои принципното положение, че ЗСРС не дава правомощие на Националното бюро, в качеството му на орган на изпълнителната власт, да осъществява контрол върху акта на правораздавателния орган /съдебното разрешение за използване на СРС/, който не подлежи нито на съдебна, нито на каквато и да е друга проверка за законосъобразност. В Република България няма орган на изпълнителната власт, който да стои над органите на съдебната власт".

Решението на съдия Ковачев поставя и друг въпрос, който е изключително важен за отговорността на държавата за неправомерно подслушване. А отговорът, който му дава той, ако бъде възприет в практиката, може да доведе до невъзможност десетки граждани да получат обезщетение.

Бившият митничар Митовски научава, че е подслушван незаконно едва на 26 януари 2015 година, откогато е писмото до него от НБКСРС. И няма как да заведе дело за нещо, което не знае, че се е случило, само въз основа на подозренията си, че е бил подслушван незаконно.

На финала искът за обезщетение за незаконното подслушване на бившия митничар е отхвърлен, а той е осъден да плати 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на благоевградската полиция.

Решението на Благоевградския окръжен съд не е окончателно и ще бъде проверено от горните инстанции.

То обаче е първото с единствен предмет отговорността на държавата за неправомерно използване на СРС./Правен свят