След дългогодишен стаж като миньор, телевизионен оператор, самодеец, самоук режисьор и застраховател, Благой Пиларски стана автор на роман.

Книжлето, както го нарича Благой, е подарък за жителите в Симитлийско и целия български народ.

"И мен сачмата ме удари! Започнах спомени да пиша...", вече е на книжния пазар. Авторското произведение на 75-годишния симитличанин представиха бившият преподавател в Югозападния университет професор Златко Павлов и благоевградският публицист и журналист Владимир Каперски в библиотеката на НЧ "Никола Вапцаров" в областния център.

Редактор е Каперски, коийто се определи по-точно като кум на книгата, четяща се на един дъх.

"Една дарба като самороден къс злато, изтръгната от утробата на ридовете над родното му градче, се явява със своя скъпоценен отблясък на писателската нива. Дали късно, или навреме - всеки идва в книжния свят, когато съдбата го повика и той престане да й се съпротивлява. Живо слово, мъдрост, смях, поуки от минало за днешно и бъдно, това са разказите на Блаже", лаконично представиха Пиларски. Той пък от своя стана благодари на уважилите го бивши колеги от телевизия "ОКО", от ДЗИ, съученици от Бобов дол и на съграждани по време на премиерата.

Павлов и Каперски с удоволствие споделиха за раждането на "щуравото заглавие". Започва с разказите си от първо лице - "След като се родих..." В кнежлето има случки за първата му споделена любов, за войнишките години, за воайорстването му с другите младежи, описано с тънък хумор. Разказва за житейски събития и обичаи в родния му Симитлийски край. Има и за приятеля му Славе Мекедонски.

Присъствалите на представянето пожелаха на Пиларски само такива сачми да го удрят и занапред.

"Блаже охолства в третата възраст, пенсионер е, работи зеленчукова и овощна градина, отглежда лозе, събира плодовете на труда си в озарен от южно слънце дом, който дели двор със старата бащина къща. С булката си Евелина живеят в обич и сговор, всеки Божи ден тя го чака на обяд с домашни ястия и с две чаши ракия, която съпругът е източил изпод изкусните си ръце. Блаже държи невисок ръст, понатрупал е години и плът, набит е по тяло, на света гледа с чисти очи и спокойно лице. Носът му е издължен напред и извит към земята, с него надушва причудливи случки, кърти ги от канарите на живота и ги вае в словесни скъпоценности", описа го Каперски. В книгата има и негов разказ. Пиларски настоял да го напише Владо.

"Благодарен съм на всички. Дано да напиша и други истории. Даже вече като чуя "писател", се обръщам и слушам дали не говорят за мен",  каза с усмивка Благой Пиларски.