В България общинските болници се намират в унизително положение. Хората извън големите градове имат нужда от лечение близо до дома. Болниците са там. Но системата ги оставя да оцелеят сами. Това заяви д-р Петър Филибев, директор на МБАЛ "Иван Скендеров" в Гоце Делчев.

"Гоцеделчевската болница търси лекари и медицински сестри. Колегите над 50 години вече са мнозинство. Младите се притесняват, че няма специализация, няма професионална перспектива. Големите градове привличат повече. Заплатите не са достатъчен стимул, ако липсват условия и развитие. Проблемите са почти идентични навсякъде: отделения с пет легла, въпреки че имат нужните лекари. Не се разрешава разширение. Част от процедурите се преместват в извънболнична помощ. Част от клиничните пътеки се сегментират по тежест. Това може да е ефективно, но само ако е добре планирано и подкрепено", коментира Петър Филибев пред сlinica.bg. Още от позицията на болничния управител:

"Цялостна реформа чакаме от много години, но тя така не се и случва. Вероятно няма и да се случи. Ние сме общинска болница. Вече две години искаме поне малко да бъдат увеличени леглата ни, защото необходимост за населението има. Решение обаче все още няма. В същото време в страната обаче има много частни болници, появяват се все нови и нови. Сякаш има неглижиране към нашите, общинските, та дари и тези, които се развиват и искат да се развиват. За пример ще посоча, че имаме отделение само с пет легла, за повече все още нямаме разрешение. В същото време за същото това отделение трябва да имаме четирима лекари. Ние изпълняваме изискването и имаме четирима лекари, които лекуват пет човека. Повече лежащо болни нямаме право да приемаме. Като изключим местната власт, сякаш никой друг не се интересува от общинските болници. Поне при нас е така. Само ще отбележа, че точно заради съществуването все още на такива лечебни заведения хората в провинцията все още имат медицинска помощ на разположение. Ако всички ние затворим, населените места тук ще се обезлюдят. Няма да има туризъм, няма да има нищо. И ако не ни обръщат внимание, това може да се случи в скоро време. Наистина, заради труднодостъпните райони имаме финансова подкрепа и от НЗОК, но ни трябва и малко подкрепа от МЗ, защото нямаме административна тежест да реализираме неща, които са в полза на населението и здравеопазването в общините.

Брутално е на лекар да се дават 1200 лева, каквито данни бяха изнесени от младите колеги неотдавна. Трябва да има санкции за тези, които нарушават изискванията по отношение на специализантите. Ще се върна в годините назад, когато аз специализирах. Тогава плащахме, за да специализираме и не получавахме заплати. Времената обаче се променят. Сега младите хора са по-активни. Тогава ситуацията беше друга, но въпреки трудностите, се справяхме – специализирахме, но работехме и на още едно място. Сега колегите искат всичко да се случи по-добре и изведнъж. Просто нямат търпение да се борят, но вярно е, че и нямат ли условия, няма как да бъдат задържани.

Общинската болница е мост към здравеопазването за провинцията. Ако се срине, губят всички — пациенти, лекари, цели региони. Не става дума за политика, става дума за животните, които чакат лечение; за семействата, които се надяват. Без спешна държавна намеса съществуването на тези болници ще се превърне в лукс, който много общини не могат да си позволят. Финансовите лимити от Националната здравноосигурителна каса са над 346 милиона лева на месец. Това звучи като голям ресурс. Но тези пари ще стигнат само ако не се разрешават нови болници. Общинските болници чакат увеличения на леглата, административни улеснения. Очакват подкрепа от Министерството на здравеопазването", коментира Петър Фелибев.