България празнува 141 години от Освобождението от турско робство. 

На 3 март 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор. С този акт се слага дипломатичен край на Руско-турската война. С документа се урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо 5 века османско владичество в България. За съжаление обаче във владение на турците остава Пиринска Македония.

Договорът е парафиран от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Разпоредбите от Сан Стефано са унищожени с подписването на Берлинския договор по време на конгрес, без представител на България. Решенията на свикания в Берлин международен конгрес се гласуват от Англия, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия и Франция. Заседанията се ръководят от германския канцлер Ото фон Бисмарк. Екзарх Антим още преди началото на конгреса отправя молба към руското правителство за изпращане в Берлин и на български делегат, но лично канцлерът - княз Горчаков, отхвърля тази молба. В германската столица има представители на Румъния, Гърция, Черна гора и Сърбия.

56 години по-късно, на 26 август 1934 година цар Борис III открива високия над 30 метра паметник на връх Шипка - един от символите на Освобождението. Присъствали са над 100 000 души, от които 80 живи опълченци - преки участници в епичните боеве.

Истинският връх Шипка обаче, където е било главното командване при отбраната на прохода и големите битки, е на север от главното било и превала на прохода. Висок е 1326 метра.

С паметника на Шипка са свързани и легендите от онова време, които се носят от уста на уста - имало е спор в каква посока да гледа лъвът на паметника. Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Румънците обаче се противопоставили и счели това за териториални претенции.

Тогава Министерският съвет решил лъвът да се обърне на юг, но едновременно скочили Гърция и Турция, като намекнали, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор. Заради международния натиск политиците ни решили да свалят лъва от върха на паметника и да го "поставят" на козирката над главния вход от северната страна, обърнат на запад.