Навършиха се 146 години от Освобождението на България, което слага край на 5-вековното турско робство. Във всички населени места има тържества в чест на победителите и загиналите за свободата.

На 3 март 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор. Национален празник е от 1991 година. Пиринският край остава за съжаление извън пределите на свободна България и очаква своето освобождение доста по-късно. Честванията в Благоевград започнаха с ритуал по полагане на цветя пред паметната плоча в градинката при централния вход на стадион „Христо Ботев“ - мястото, на което горноджумайци посрещат войските на IV Мариуполски полк, начело с майор Иван Павлович Орлински. В Разлог палят Огън на свободата на площада. Възстановки има в Петрич, Сандански, Симитли, Банско, Гоце Делчев и в останабите населени места в региона.

Годишнината ще бъде отбелязана тържествено на историческия връх Шипка. Хора от цялата страна се покланят пред Паметника на свободата.

"Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа. Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във „Фенер“, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ", са думите на цар Борис III при откриването на Шипка на 26 август 1934 година.

Шипка е на 1326 метра надморска височина, а височината на самата скулптура е 31.5 м. на 7 етажа. Над входа на кулата стои огромен месингов лъв 8 на 4 м и тегло около 12 т, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. По предварителния план паметникът е трябвало да бъде издигнат на "Орлово гнездо", на мястото на най-тежките и най-жестоките боеве за Шипченския проход. За да бъдат запазени скалите на "Орлово гнездо" като историческа светиня, а и заради наложителните скъпо струващи подпорни стени и подравнявания, обаче е била избрана съседната височина – връх "Шипка", тогава "Свети Никол", който се издига над прохода и се вижда отдалече от всички страни. Външните размери при основите на паметника налагат изкопът да се направи достатъчно дълбок, за да се получи площ от около 300 кв м, т.е. височината на скалистия връх е била снета с около 3 м. Теренът, компактна скала и е разбиван с т.н. взрив габровит, пренасян от двама души с магаре от габровската фабрика "Еловица". През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх "Шипка".

Същинското строителство започва есента на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов и арх. Генчо Скордев. По строежа работят двайсетина майстори и каменоделци от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, пясъкът се превозвал с катъри. През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев (Пеньо Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко. Историци твърдят, че най-големи заслуги има майсторът Пеньо Колев – Бомбето. През годините по-късно той участва в строителството на много фабрики, обществени сгради, мостове, включително Народната библиотека „Св. Кирил и Методий“ в София.
На Бомбето му се носила славата на много експедитивен и способен майстор. Още на 20 години получил разрешително за ръководител на строежи до определени размери, защото се научил да разчита инженерни чертежи, без да има инженерно образование. Преди да се появи на Шипка, две години майстори и строители работили и се отказали поради трудните условия. Строежът замрял.

През 1928 г. от строително дружество „Циклоп“ поканили Пеньо Бомбето да продължи работата като ръководител на строежа. Той приел, след като огледал построеното и се срещнал с някои живи опълченци. Тогава е бил на 26 години. Лично обикаля из габровско и наоколо да търси майстори и строители.
Първо подготвят пътища и пътеки, изкопават землянки, в които да живеят. После започва каране на пясък и камъни. Доставяли с магарета и катъри вода с буренца по 25 литра, и една 100-литрова бъчва, с волска каруца. Пеньо Бомбето бил главен двигател, умеел да мотивира работниците и майсторите. Работели от април до октомври, после прекъсвали, идвали следващия април, така 1928, 1929, 1930 година докато завършат строителството.

Паметникът представлява каменна кула с форма на пресечена пирамида, като каменна бойница на крепост. Висока е 31,5 метра, на върха има площадка, от която се открива панорама наоколо. Бронзовият (по-точно месингов) лъв пред паметника е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през 1929 г. Според първоначалния проект месинговия лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. Направили груб макет на лъв с подръчни средства, и го качили върху изградения вече паметник. Така установили, че ако скулптурата бъде там горе, няма да се вижда добре. Затова лъвът е бил поставен над главния вход на паметника. Лъвът е с дължина 8 м и височина 4 м, с тегло около 12 тона. Сглобен е от 53 отделни парчета.
От всяка страна на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. 1 000 000 килограма пясък са използвани в градежа.

По приблизителни изчисления за постройката на паметника са направени общо над 5 000 куб. м каменна зидария и пълнеж от бетон и железобетон.
Над 5 милиона лева са стрували по тогавашни цени строително-монтажните работи по Паметника на свободата на Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Над входа на кулата стои огромен месингов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, тегло около 12т. и сглобен от 53 отделни парчета. Женска фигура олицетворява победата над турските войски.

На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. В централната ниша в почетно мълчание пред паметта на загиналите на вечна стража са застанали скулптурни фигури на руски войник и български опълченец.
На втория етаж е поставена скулптурна фигура „Победа".