На този ден празнуват всички, които носят името на светицата, означаващо "морска".

Празникът на Света Марина се отбелязва като голям църковен празник.

В някои селища той се свързвал и с народния култ към светицата - покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите.

Затова жените на Маринден спазвали редица забрани. Не работели с ножици, конци и въжета; не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

На 17 юли палели нов жив огън. Добивали го двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. През деня отивали в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните насекоми.

Според едно старо поверие св.Марина имала и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековите и се молели на Света Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парчалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.

На Маринден празнували и всички занаятчии, които работели с огън - хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр. Жените им месели питки, които мажели обилно с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.