Сляпата светица Преподобна Стойна продължава да прави чудеса за вярващите. Идват в запазената й стаичка в църквата "Свети Георги" край санданското село Златолист. Днес се празнува 141 години от рождението й. Млади и възрастни се поклониха пред силата на нейния дух и Божествената любов. С молитви към Пребодобна Стойна си пожелаха здраве, изцеление и щастлив живот. Традиционно край храма нощуват десетки хора. Припомниха част от заветите на светицата, която остана неканонизирана от църквата.

"Дадени ми бяха двете най-стръмни стълби за стигане горе до Силите: да се вдигам във въздуха, кога се моля, и да напускам тялото си за дълго време, като го оставям да лежи ни живо, ни мъртво, а аз да ходя по времена и места незнайни, облечена само с едната си душа. Има и трето, но и преди, и сега ме е страх да го спомена. Ако хората знаят, че съм с него орисана, ще ме пребият с камъни, а може и да ме заколят", казвала светицата. И още:

"Всичко, що е повече от потребното, е вредно за душата и гибелно за тялото на всеки от нас. Вяра, свобода и братство – това е всичко, що ни е нужно! Човекът идва на света, препълнен с дарове, и трябва, докато е жив, да ги раздаде на другите, без да чака отплата или да се надява на хваление. Човекът е чедо на небесата и тяхна свята надежда, защото само чрез людете Всевишният ще пребъде и утре, тъй както смъртните пребъдват чрез децата си.
Без човека Бог е немощен и безсилен"

"Човешката душа е надарена да знае всичко, каквото иска да знае, стига да може да си го спомни или да си го представи. Това не е ни магия, ни вещерство някакво, а най-щедър дар на човека от Божия промисъл"

"Всяка среща е навременна. Дори срещата с Бога". "Всеки от вас винаги има повече от една възможност". "Храмът е там, където е вярата. Ако човекът е пълен с вяра, той самият е храм". "Прошката е Боговото в човека".