На 11 март е роден Свети Софроний. Известен е и със светското си име поп Стойко Владиславов, който по-късно става Врачански епископ. Макар и прочут възрожденец, малко са българите, които знаят, че е канонизиран за светец от Българската православна църква на 31 декември 1964, две години след Паисий Хилендарски. Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия и е шивач на дрехи от дебелия вълнен плат аба, но е устремен към духовни занимания. 

През 1762 година, когато е написана „История славянобългарская“, Софроний е ръкоположен за духовник. Започва работа като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със Свети Паисий Хилендарски през 1765 г. Отец Паисий му показва своята история, на която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Повлиян от идеите на Паисий, поп Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история. Днес се почита и Свети Софроний Йерусалимски. Роден е в Дамаск през шести век. Получил добро образование, усърдно изучавал и Свещеното Писание. При посещение в Палестина се запознал с учения монах Йоан Мосх. Станал негов ученик и заедно посетили много от отшелниците в Палестина, Сирия и Египет. Описали техния живот в сборника "Лимонарий" ("Духовна градина"). В Александрия Софроний приел монашество. Традицията повелява на този ден да се избягва тежкият физически труд на полето. Счита се, че дейности като оран или засаждане са противопоказни, тъй като могат да предизвикат лоша реколта. Това вярване е тясно свързано с разбирането, че земята се нуждае от покой по време на празничните и постни периоди.