На 26 юни се честват Светите Давид Солунски и Давид Български.

Свети Давид Български бил брат на цар Самуил и най-голям от четиримата синове на комит Никола, които повели битка против Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците. Той е един от типичните образци за народна канонизация. Негови изображения се срещат в десетки църкви от 19-и век. Празнува се и на 26 декември. Имен ден днес имат също Горан и Горяна.

Давид Солунски е дошъл в Солун като млад между 465 и 470 година. Станал е монах в манастира на Светите Теодор и Меркурий, разположен до една от портите на града. В манастира Давид се отдал на молитва, пост, бдения, смирение и изучаване на свещените писания. Монасите го избирали за игумен, но той отказал и решил да се изкачи на бадемовото дърво до католикона и да живее там три години, преодолявайки всички изпитания на стихиите на люлеещото се дърво, затова Давид е наречен дендрит, тоест дървесник. Понасяйки мъжествено ту студ, ту силен зной, той станал като че безчувствен. И понеже угасил в себе си огъня на плътските страсти, то и вещественият огън не могъл да го опали. Веднъж той взел в ръцете си горещ въглен и като поставил тамян върху него, застанал пред царя и го покадил, при което ръката му не пострадала от огъня. Като видял това, царят се удивил и се поклонил в нозете на Давид, който изумявал хората със своя живот и с чудесата, които вършел.

Cвети Дaвид e oглaвили бoрбaтa нa бългaрcкия нaрoд cрeщу визaнтийcкoтo зaвoeвaниe cлeд пaдaнeтo нa cтoлицaтa Вeлики Прecлaв и изтoчнитe зeми пoд визaнтийcкa влacт-971 година. Дaвид e eдин oт типичнитe примeри зa нaрoднa кaнoнизaция, уcвoeнa и oт църквaтa. Нeгoви oбрaзи ce cрeщaт в дeceтки църкви oт 19 вeк.