На 22 май се почита един от малко познатите, но изключително значими светци в историята на Балканите - Свети княз Йоан-Владимир. Макар да е почитан най-вече в Албания, където го наричат Йован-Владимир, неговата съдба и мъченически подвиг са дълбоко преплетени с българската история.

Княз Йоан-Владимир живял в края на X и началото на XI век, като управлявал земите на Далмация и Зета – днешни територии в Черна гора и Албания. Това било времето на българския цар Самуил – епоха на борби за власт, кървави битки и предателства.

Йоан-Владимир бил описван като благочестив и добродетелен човек, чужд на агресията. Затова, когато се изправил срещу войската на Самуил, претърпял поражение и бил пленен. Вместо да го убие, цар Самуил проявил мъдрост – оженил го за дъщеря си Теодора-Косара и го изпратил обратно в земите му, вече като зет и съюзник.

През пролетта на 971 г. столицата Преслав била превзета, а българския цар Борис ІІ (969-971, син на свети цар Петър и внук на цар Симеон І бил свалян от власт и пленен. Така цялата Североизточна България попаднала под византийско владичество. Западните и югозападните български територии обаче останали свободни. След пленяването на цар Борис II те преминали под управлението на синовете на комит Никола – Давид, Моисей, Арон и Самуил.