Света Неделя е една от най-почитаните от българите светици. Според народните поверия, ако времето на 7 юли е горещо, зимата предстои да бъде дълга и студена. Ако времето е прохладно и дъждовно, ще имаме мека зима.

Нещастни и болни хора наричат за светицата курбан, с надеждата, че ще бъдат изцелени и избавени от страданията. В южните планински селища в деня на празника на Света Неделя се правят курбани край оброци, църкви, параклиси, посветени на светицата. На Голяма Неделя болните се къпят в лековити извори. Има обичай болни хора да преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя” и да им върне здравето.

Днес празнуват Неделя, Неделчо, Недялка, Недялко, Неда, Недьо, Недка, Недко, Нели, Нелина, Ненка, Ненко, Ненчо, Делян, Деляна, Дельо, Делчо.

Легендата за Неделя била популярна във Второто Българско царство. Смята се, че по времето на царуването на династията Асеневци (1187 – 1280 г.) мощите на светицата са пренесени в престолнината Търново. По-късно Св. Евтимий, Патриарх Търновски, превежда от гръцки нейното житие - „Похвала на Светата великомъченица Неделя”.

В наши дни народният култ към светицата е характерен предимно за Странджа, Сакар, Пирин и Родопите, където наричат празника Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя.

Вярва се, че Голямата Неделя е майка на всички недели в годината и в този ден, въпреки, че формално не е неделя, не трябва да се подхваща никаква домакинска работа. За празника се месят и раздават пред църквите обредни питки, наречени на светицата.

Неделя е българският превод на гръцкото име Кириакия. Думата произлиза от старобългарския глагол „дѣлати” - правя, трудя се. Така че „неделя” означава „не се трудя” или съответно ден, в който не се работи.