На 30 март се чества Свети Йоан Лествичник. Притежавал е обширна култура, просветеност и голям ум.

В жилите му течала кръвта на богати и знатни цариградски велможи, но първата стъпка, която направил той с желание да види небето, била отказът му от себе си, от своята гордост и любомъдрие, приемане простотата и жертвеността на спасителното Христово учение.

В продължение на 19 години преподобни Йоан изучавал тайната на християнската мистика: да убиеш злото с добро; да видиш невидимото зад и във видимото; да се родиш духовно след като умреш като плът; да постигнеш истините чрез добродетели, да се увеличаваш чрез умаляване и да богатееш чрез обедняване. И тая своя тайна той постигнал чрез послушание към своя духовен отец Макарий, който го научил да гледа на килията си като на отвор към небето и като място, където трябва да бъде победен в страстите и изкушенията многоликият дявол с многобройните му пълчища.

След това започнал самостоятелният живот на свети Йоан, самостоятелното му издигане по лествицата, която духовните му очи съзерцавали. Срещу бесовете, които го обграждали и с всякакви средства теглели надолу, той бил изплел бича на волята, подпомаган от постоянен молитвен устрем и укрепяване духа си в неподражаемите страдания Христови на кръста.

Унищожаване на всеки гняв и успокояване. Слънцето осветява всичко видимо, а смирението утвърждава всяко разумно действие; където няма свет­лина, е мрачно, където няма смирение, всичко е сует­но (гл.17).

Смирението е единствената добродетел, на която бесовете не могат да подражават (гл. 18).

Превъзнасящият се осъжда всички и за всичко, този, който не се превъзнася, не осъжда никого и себе си не съди, а смиреният невинен винаги осъжда себе си (гл.19).

Смиреномъдрието е Божествен покров, който не ни позволява да видим нашите подвизи; то е бездна на самоунижението, недостъпна за невидимите крадци; то е крепка защита против врага (Пс. 60:4), помисълът на беззаконието не ще го притесни (Пс. 88:23).

То ще надвие своите врагове (Пс. 88:24).

Има и други свойства на смирението, които ще познае вътрешно само този, който го притежава: това е изпълване с неизказана светлина и с неизразима любов към молитвата. Преди постигането на тези дарове е необходимо да се придобие сърце, което не вижда чуждите грехове, и ненавист към тщеславието (гл. 28).

Който е познал, че е грешен във всяко движение на душата си, и признава своите грехове, е извършил сеит­ба и може да очаква цветовете на смиреномъдрието.