Депутати правят пореден опит да намалят наказателната лихва, начислявана от банките. Според тях Законът за задълженията и договорите е приет през 50-те години на миналия век и не отговаря на социално-икономическата среда у нас и в ЕС.

Да се намали размерът на наказателната лихви при просрочия - законната лихва, искат избраниците от ПП-ДБ. Предложението е сегашният размер на законната лихва, който е сумата от основния лихвен процент плюс 10%, да бъде редуциран до 8% за фирмите и 4% за гражданите.

В миналото се е предвиждало за неизпълнение на някакво парично задължение, всеки длъжник независимо от неговия статут - физическо или юридическо лице, да дължи универсална лихва за всеки ден забава. Размерът ѝ - ОЛП + 10 процентни пункта, е в сила още от 1994 г. с разпореждане на Министерски съвет.

Според депутатите от ПП-ДБ този размер на лихвата върху просрочени задължения е прекомерно висок, особено на фона на ниските лихви по кредитите на банките. Те смятат, че трябва да се въведе диференциран размер на законната лихва според това дали длъжникът е фирма или физическо лице.

"От сегашната „равнопоставеност“ са застрашени най-уязвимите групи, каквито са гражданите с малки доходи и нисък социален статус, които често задлъжняват с неплатени сметки за ток, вода или отопление", се посочва в мотивите на законопроекта. Дребните предприемачи, които са най-често семейни фирми, също са изправени пред невъзможност да погасят своите задължения поради високия размер на законната лихва, която може се окаже, че многократно надвишава основния дълг. От ПП-ДБ посочват и друг аргумент - законодателството на ЕС е въвело минимален размер на надбавката от 8%, и всички държави членки са го възприели, с изключение на България.

При предишните опити да се прокара законна лихва от ОЛП плюс 4% за граждани, БНБ излезе с отрицателно становище. Според централната банка това е недопустимо, защото ЕС вече е поставил минимален праг на надбавката и тя е 8%. Този праг е посочен в евродирективата относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, в която също се указва, че забавата за плащане представлява нарушение на договор и затова са необходими решителни мерки, които да създадат култура на плащане в срок.

Друг аргумент на БНБ беше, че ако законната лихва за физически лица се намали до ОЛП + 4%, тя може да се окаже по-ниска от договорната лихва по редовните потребителски кредити - нещо, което ще стимулира длъжниците да изпадат в просрочие, а това ще доведе до увеличаване на дела на необслужваните кредити. segabg.com