Президентът Румен Радев изтъкна множество нарушения при промените в Изборния докес.

Държавният глава подписа указ, с който връща за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет на 2 декември.

От президентската институция посочиха и мотивите на Румен Радев, час от които публикуваме:

Ефективният контрол, упражняван от гражданите посредством избори, изисква доверие в изборните правила. Само тогава би се постигнала необходимата легитимност на избираните институции. Правото на парламента да променя изборните правила е форма на преоткриване на това така необходимо доверие, но не и когато се прави без обществено обсъждане, рискувайки да се постигне обратен ефект.

Отчитам, че парламентарното мнозинство изостави част от набързо предложените изменения, които изначално променяха българския изборен процес. Приети бяха правила, които да направят по-добър баланса между осигуряването на тайната на вота и преодоляването на контролирания вот, чрез замяната на кабините за гласуване с паравани за гласуване. Законодателят гарантира определен минимум на възнаграждението на членовете на секционните избирателни комисии за отговорната и професионална работа, което не може да е по-малко от една четвърт от минималната работна заплата. Спрямо част от приетите промени, които се отнасят до начина на гласуване и отчитане на изборните резултати, обаче, упражнявам правото си мотивирано да върна за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ЗИД ИК), приет от Народното събрание на 2 декември 2022 г., по следните съображения:

1. Според чл. 42, ал. 2 от Конституцията на Република България организацията и редът за произвеждане на избори се определят със закон. На законодателя е предоставена свободна преценка относно подходящите правила на гласоподаване, но такава правна уредба следва да е съобразена с принципите, установени в чл. 10 на Конституцията. Всеобщото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване се явява основно средство за реализиране на демократичното управление – „чрез неговото упражняване се конституират най-важните структури на държавната власт и се осъществява политически контрол над тяхната дейност“ (Решение № 3 от 2017 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2016 г. и Решение № 9 от 2021 г. на КС по к. д. № 9/2021 г.). В този широк общ контекст начинът на гласуване е въпрос на законодателна целесъобразност, която сама по себе си не подлежи на конституционен контрол. Дали обаче един закон спазва принципите на избирателното право, установени в чл. 10 от Конституцията, и в частност дали осигурява равно третиране на всички гласове, когато допуска паралелно без критерии различни начини на тяхното подаване, е част от преценката за съответствието му с Конституцията.

Приетият ЗИД ИК оставя в повечето от секциите избирателят по свое усмотрение да определя начина на гласуване – с хартия или с машина, вместо законът императивно да го постанови по определени критерии. Правото и задължението за императивно дефиниране на начина на гласуване принадлежи на законодателя. Това се изисква преди всичко от уредбата на обществените отношения в сферата на публичното право, каквито несъмнено са изборните отношения. При последните изменения на Изборния кодекс законодателят обаче не изпълнява правомощията си да нормира правно изборните отношения, така че те да са в съответствие с принципите на Основния закон. Преобладаващата част от разпоредбите, относими към машинното гласуване и по-конкретно § 7-10, § 12-14, § 21-35, § 37-42, § 44-53, не покриват конституционните стандарти за равенство и запазване в тайна на вота.

Стои въпросът защо със ЗИД ИК е предприето смесване на гласуването с хартия или с машина в изборна секция. Като отговор се сочи стремежът избирателят да има „право на избор“ как да гласува. Когато за едно и също право или задължение законът предвижда различно третиране, то трябва да се основава на обективен критерий. Липсата на обективен критерий като мащаб за справедливост, на практика отменя забраната за произвол, която е част от принципа за равенството и материалноправен компонент от съдържанието на правовата държава (Решение № 1 от 2005 г. на КС по к. д. № 8/2004 г.). Конституционният принцип за равенството не е нарушен, ако различното третиране се основава на определен критерий и на него отговарят всички от една група субекти (Решение № 4 от 2014 г. на КС по к. д. № 12/2013 г. и Решение № 6 от 2010 г. на КС по к. д. № 16/2009 г.). Приетият ЗИД ИК обаче допуска гласуване по предпочитание с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване и създава предпоставка за неравно третиране, без законодателят да е създал критерий, на който трябва да отговарят всички избиратели от секцията. Противно на установеното спрямо него задължение в чл. 10 от Конституцията законодателят оставя на волята на избирателя гласоподаването да може да се осъществява по два различни начина под предлог, че трябва да има „свобода на избор”, а на практика се отдава значение на субективното предпочитание на избирателя. Такава „свобода на избор” не може и не трябва да замества прилагането на общозадължителни правила, на които да се подчинява изборният процес с неговата несъмнено решаваща значимост за демократичната държава. Свободата на избор се отнася до формирането и изразяването на волята на избирателите, а начинът на гласуване следва да се уреди с императивни норми, които гарантират свободното волеизявление и основните начала на Конституцията. Именно поради това Конституцията не регламентира задължение за законодателя да осигурява свобода на избор, т.е. предпочитание на всеки избирател с какъв вид бюлетина да упражни своя вот. Начинът на подаване на гласа – с бюлетина за машинно гласуване, с хартиена бюлетина или по друг начин – не е свързан с конституционно защитеното право на избор на избирателите (Решение № 9 от 2021 г. на КС по к. д. № 9/2021 г.).

Законодателят е задължен да определи такъв начин 2. По повод гласуването с машини досегашната уредба в Изборния кодекс е преминала контрол за съответствието ѝ с Конституцията със заключението, че „дава законови гаранции както за всеобщо, равно, пряко и лично упражняване на правото на глас, така и за доброволност, автентичност на волеизявлението на гласуващия, тайна на вота и упражняване на правото на глас само един път в едни и същи избори и за спазването на принципите на публичност и прозрачност на изборния процес“ (Решение № 9 от 2021 г. на КС по к. д. № 9/2021 г.). Уредбата на машинното гласуване преди измененията от 2 декември 2022 г. даваше както необходимите гаранции, че самият избирател е в състояние да провери начина, по който електронната система регистрира неговия вот, така и необходимите гаранции срещу недействителния вот. Показателни в това отношение са данните за броя на недействителните бюлетини през годините. При парламентарните избори през 2022 г. недействителните бюлетини са 9 042, а при парламентарните избори през април 2021 г. – 86 527. Съзнавам, че гаранциите, които действащата все още уредба на машинното гласуване дава, не са абсолютни и не могат да решат сами по себе си всички проблеми на изборния процес, натрупали се през годините. Отпадането на тези гаранции обаче би отблъснало избирателите от изборния процес, вместо да се създадат условия и да се насърчи упражняването на правото на глас от всички български граждани.

3. С приетия ЗИД ИК не само се дублира без обективен критерий начинът на гласуване, но се подменя и характеристиката на машинното гласуване като вид електронно гласуване, осъществявано в контролирана среда. Това противоречи на целта избирателите да имат „право на избор“ между хартия и машина, тъй като във всички случаи отчитането на резултатите от машинното гласуване ще става не от машината, а чрез преброяване от секционната избирателна комисия на бюлетините от машинно гласуване (§ 24 и § 45), отпада протоколът от машинното гласуване (§ 30, 31, 39, 49) и прехвърлянето на данни от записващото техническо устройство (§ 32, 50 и свързаните с тях § 33 и 51). Направените промени заличават специфичните признаци на машинното гласуване и уредбата му вече не отговаря на названието и предназначението му като вид електронно гласуване. Такова разминаване между формално регламентиране и смислово предназначение прави уредбата на машинното гласуване несъвместима с принципа за правовата държава, изискващ недвусмислено и ясно законодателство. Машинното гласуване вече не е алтернатива на гласуването с бюлетина, а е също гласуване с бюлетина, която обаче не е отпечатана от печатницата на Българската народна банка, а от машината в избирателната секция. Така се заличава природата и смисълът на машинното гласуване и отпада на практика „правото на избор“ на избирателя как да гласува.