На 26 октомври почитаме Свети Димитър Солунски. На Димитровден празнуват строителите и всички които носят имената Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре. Свети Димитър се е родил през III век в Солун. В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат във времето и с началото на зимата. Според поверието, от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев. Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с червен конец, за да са здрави имениците цяла година. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, баница, пита с ябълки или просто печени ябълки или тиква. Популярната народна поговорка гласи: „Свети Георги лято носи, свети Димитър – зима“. Според поверието светецът пристига на червен кон, а от дългата му бяла брада се сипят първите снежинки. В миналото на този ден приключвала работата на наетите ратаи, овчари и други сезонни работници. Те получавали възнаграждението си, а стопаните правели равносметка за изминалата година. Димитровден бил и време за сключване на нови договори за работа през следващия стопански сезон. Семействата традиционно се събират около празничната трапеза. В различни краища на страната се приготвят ястия с месо, а на места се правят курбани за здраве и благополучие. Според народните вярвания времето на празника предсказва каква ще бъде зимата. Ако луната е пълна, се очаква голяма зима, а ако вали дъжд, някои поверия предричат влажна и студена зима. Тези представи са част от народната традиция, а не научни прогнози.