Димитър Юнчов е роден през 1974 година в Банско. Завършил ТУ – София, магистър по индустриален мениджмънт. В продължение на години е управител на собствена фирма в сферата на производството. Кандидат е за народен представител от листата на БСП в Благоевградска област.

- Работите повече от 20 години в частния бизнес. Имате мебелна фабрика и познавате добре проблемите на бранша. Като бъдещ народен представител какви ангажименти бихте поели в тази посока?

Ангажирайки се в тази кампания с проблемите, които са доста назрели в обществото, не само в Благоевградски регион, но и в цялата страна. Една от основните задачи, които съм си поставил, трябва да направим всичко възможно микропредприятията в България, които са над 420 000 на брой, да оцелеят. Защото малките фирми, които дават работа на 10, 15 или 20 души,  те са гръбнакът на нашата икономика. И те в момента са на ръба на оцеляването поради това, че ковид кризата удари целия бизнес у нас, но най-вече тях, затова че до много голяма част от тези предприятия въобще не стигнаха никакви помощи от страна на държавата, за да могат да оцелеят. В същото време се акцентира основна на туризма. Производството обаче беше оставено встрани поради това, че ресурсът в страната беше ограничен. Аз разбирам това, но не мога да разбера как години наред неглижират тези малки предприятия. И в момента те са неконкурентноспособни. Те са в ситуация, в която не могат да участват за подкрепа по европейските програми. В същото време не са подпомагани от държавата и не са подкрепяни по никакъв начин, за да оцелеят в тази ковид криза. А сега, след ковид кризата, се наблюдава едно драстично увеличаване на цените на всички основни материали, свързани с производството, също така и електроенергия, и заплати. Искам да ви кажа, че тези предприятия просто ми е чудно как оцеляват. Една малка фабрика, когато спре да произвежда, независимо колко е голяма, когато спре да работи, то трудно заработи пак. Производственият процес тръгва много трудно, когато веднъж е спрял и огромна част от тези фирми рискуват да спрат и да не могат да заработят никога отново. Това е основната задача, която съм си поставил като кандидат за народен представител - подкрепа за малките предприятия.

-В какво трябва да се изразява подкрепата на държавата към малките предприятия?

Аз имам такава фирма с 20 работници. Искам да ви кажа, че от 25 години вече съм в мебелния бизнес, оцеляването ни е неимоверно трудно, независимо че аз съм един от малкото, които произвежда основно за износ в чужбина. И в момента се чудим как да оцелеем. В такава ситуация не съм само аз. Това са всички останали над 420 000 предприятия в България. Това са много семейства, много съдби, свързани с тези производства. В какво трябва да се изразява подкрепата от страна на държавата? Да се насочи финансова помощ за тези предприятия или пък да се намали данъчната тежест. Държавата може да помогне в две направления. Едното е, когато се дават финансови помощи от ЕС за преодоляване последствията от ковид кризата, просто да бъдат насочени не само към отделни сектори. Трябва да се даде възможност на всички по-малки предприятия да получат субсидия, защото реално засегнати от тази пандемия са всички. Целият бизнес у нас е засегнат еднакво и не е честно да се говори само за туризма. Другото направление - държавата не трябва да намалява данъчната тежест, но и не трябва да увеличава налозите. Освен това, аз не съм съгласен с увеличаването на цените на тока, което ни готви държавният регулатор, защото категорично това не се отразява добре на бизнеса. Не съм съгласен да се вдига постоянно по изкуствен начин минималната работна заплата, без да се коментира това с бизнеса. Не може държавата през два месеца да променя праговете на минимална работна заплата , а в същото време никой не пита бизнеса как ще успее да навакса всички тези увеличения и как той ще оцелее в тази ситуация. Държавата трябва да се опита да направи всичко възможно за по-малко бюрокрация. Не може всеки един държавен служител да гледа на хората, които са включени в частния бизнес като на някакви хора, които са постоянно виновни, съмнителни. Те трябва да знаят, че заплатите им идват от нашите данъци. Просто бюрократичната тежест трябва да бъде максимално намалена.

-Как се справяте със задържането хората? Качествената работна ръка се правърна в основен проблем на работодателите у нас.

Това е проблем навсякъде. Квалифицираната работна ръка, която навремето имахме в Банско, вече я няма. В момента Техникумът по дървообработване, който ни даваше кадри, не работи. Има само две паралелки по горско стопанство, които реално не са свързани с производството на мебели. Това е проблем, защото кадрите, които ние имаме в моята фабрика, са създадени в продължение на 15-20 години, това са обучавани хора, които вече са перфектни работници, знаят всички тънкости на занаята. За да запазя хората във фабриката, съм се превърнл в майка и баща за всеки. Аз съм ги приел като част от моето семейство. Аз съм денонощно на разположение на тези хора и те го оценяват. Всеки един от тях е опитал да работи на друго място, видял е какво е и отново се е върнал при мен. 95% от хората, които напускат, дори и заради гурбет в чужбина, пак се връщат при мен. Независимо от това, че аз не мога да достигна заплатите в чужбина, те оценяват много други неща - отношение, начин на държание, уважението, което имаме един към друг. Защото не всичко е свързано с пари.

-В Банско основният отрасъл на хората е туризмът. Но там също има много проблеми. Кои са те?

Проблемите и тук са много. И основният е този, че Банско се утвърди като зимен туристически център и всички трябва да насочим усилия за развитието на града като целогодишен курорт. Общината има огромни възможности за това. Вярно е, че има няколко фестивала, но през лятото те не са достатъчни, за да запълнят празната ниша на хотели, ресторанти. Фестивалният туризъм трябва да се надгражда, за да стане Банско целогодишна туристическа дестинация. В момента идват страшно много групи, които се настаняват, ученици по програмата за настаняване на деца в планински курорти. В Банско и Добринище спокойно могат да се правят летни туристически лагери, които да се финансират от Министерството на образованието и науката. По този начин ще се запълнят базите на всички, които имат готовност да посрещнат тези млади българи. Това е вариант, по който може да се работи. Второто е, че все още няма никъде разработени места за карантиниране. В Банско няма място, където да може да се карантинират хора, туристи, които са в града и имат ковид. А това е жизненоважно. Туристите трябва да бъдат спокойни, че отивайки на почивка, ще имат възможност, в случай на инфекция, да бъдат карантинирани, без да бъдат нарушени правата им. Имаше такива предложения към държавата, но никой от управляващите не направи нищо по този въпрос. Имаме бази на Министерски съвет, на парламента в Банско, както и във всеки туристически район, които в момента са неизползваеми поради ред причини. Трябва да се подготвят, а не да стоят празни и да се разрушават. Ще се превърнат в перфектни бази, където хората ще може да се карантинират в случай на нужда.

-Как десетките къщи за гости и малки хотели могат да устоят на големите хотелски комплекси?

Това е наистина сериозен проблем, защото големите хотели в града и в района вече повече от 5 години се наблюдава тази тенденция, започнаха да монополизират и да подбиват бизнеса на малките хотели. Големите хотели започнаха да предлагат евтини пакети, ол инклузив, това оказва негативно влияние върху развитието на малките хотели. Те трудно оцеляват в момента, тъй като се оказаха неконкурентноспособни. Тук държавата може да се намеси, да протектира по някакъв начин малкият, семеен, частен бизнес в страната. Тези малки хотели си имат своята красота и своята автентичност. Те предлагат уникална кухня, уникална атмосфера. Част от хората, които са собственици на тези хотели, са дотолкова обучени в това да посрещат гости, че дойдете ли в някое малко хотелче, такава програма ще ви изнесат на живо, че ще ви очароват, самите собственици го правят това. Това е нещо, което големите хотели не могат да предложат, този дух на града се губи в големите хотели. Това е нещо, което трябва да бъде запазено. Тези хора са инвестирали страшно много пари и сега се оказва, че са изолирани, особено с идването на пандемията. И аз не знам как оцеляват до този момент. Чудо е, че са все още на пазара, така ми казват някои от собствениците, с които сме приятели. Ето и в тази посока ще работя като народен представител.

-Вашето послание преди вота на 11 юли?

Това, което искам да кажа на хората, е да бъдат активни. Независимо дали харесват БСП или друга партия. Ако харесват БСП, нека ни подкрепят с №4 и преференция 109. Но най-важното е всеки да гласува, всеки да отиде пред урната и да упражни правото си на вот. Защото, когато не сме активни, няма как да искаме и да търсим отговорност от политиците. Това можем да правим само при положение, че сме гласували. Моят призив към всички е: Не допускайте да ви уплаши никой, не допускайте никой да купи гласа ви. Защото достойнството не струва 50 лева. Моля, запазете достойнството си и гласувайте по съвест!