До преди месец водещите кандидати за ЕП имитираха битка, а днес безсрамно се пазарят отново помежду си. Quo Vadis Europa, пита евродепутатът и зам.-председател на ВМРО Ангел Джамбазки.

"Именно този политически пазарлък показва кристално ясно, че няма никаква разлика между различните фракции на еврофедералистите, които в края на краищата винаги спорят и се пазарят не за политически идеи, а за постове, влияние и лично его, казва Джамбазки.

Публикуваме позицията му без редакторска намеса:

Трети пореден ден продължава заседанието на Европейския съвет, което има за цел да разпредели най-важните ръководни роли в институциите на Европейския съюз. Трети пореден ден лидерите не могат да стигнат до консенсус, а разговорите преминават във все по-безпринципен политически пазарлък. Как се стигна дотук? До тази толкова мила картинка, тип „няма ляво, няма дясно“.

Погазването на установените правила и разпоредби е политически спорт на брюкселските демократи. Преследвайки своите политически амбиции, те са готови винаги да пренебрегнат правилата, които те самите са изготвили. Е, тук беше потъпкан процесът по избиране на председател на Европейската комисия. Системата с водещ кандидат, избран от всяка група в Европейския парламент, беше пренебрегната, за да се угоди на френския президент Макрон. Логичният въпрос е защо съществува тогава?

А „преговорите“, които продължават маратонски няколко дни са като безпринципен и срамен политически пазарлък, достоен за „Капалъ Чарши“. Именно този политически пазарлък показва кристално ясно, че няма никаква разлика между различните фракции на еврофедералистите, които в края на краищата винаги спорят и се пазарят не за политически идеи, а за постове, влияние и лично его.

Само до преди един месец тези партии и техните „водещи кандидати“ имитираха битка помежду си, а днес безсрамно се пазарят отново помежду си, за да намерят по едно брюкселско кресло за всеки един от тези кандидати. Излиза, че няма никакво значение за кого са гласували гражданите на държавите членове на ЕС, дали за партии от Европейската народна партия, от Алианса на социалистите и демократите, от Презареди Европа или от Зелените. Защото накрая ги получават всички накуп. Получават една непочтена политическа колаборация.

Опасността за България обаче не идва директно от потъпкването на демократичния процес в ЕС. Това, което ме притеснява, е името, което бива лансирано като следващ председател на Европейската комисия - Франс Тимерманс.

Холандският еврокомисар е символ на всичко това, което е сбъркано в днешния Европейски съюз. Политически ултралиберал, който иска Европа на две скорости. От онези нелицеприятни политически типажи, които пропагандират идеята за федерална Европа, в която центърът произвежда, а периферията осигурява евтина работна рака и потребление.

Европа, в която много иска да има сближаване по социалните въпроси като миграция, права на транссексуални джендъри и хомосексуалисти, но не и сближаване на икономиките. Европа, в която разликите между богатите и бедните страни остава огромна. Европа, в която едни страни могат да блокират входа на други страни в Шенген въпреки покритието на нормативната база за това. Европа, в която е разрешено на една немска верига да продава български домати в България, но не е разрешено българска фирма да прави превоз на германска стока в Германия.

Ужасяващ и покъртителен двоен стандарт. Политиките на Тимерманс могат да бъдат обобщени така - липса на чувство за компромис и мачкане на страните от източна Европа, подкрепа за джендърите и внос на бежанци. Иска да задържи мониторинговия механизъм за България и Румъния. Иска да наказва Унгария на Орбан и Полша на Качински заради това, че те не искат да внасят ислямски радикали, представящи се за бежанци, и да приемат хомосексуализма за норма в обществото.

Тимерманс е символ на разпада на ценностите, които някога бяха фундаментални за Европа. И това е по-големият проблем. Защото това, че е некомпетентен да води Европейската комисия, е повече от ясно.

Циркът с водещите позиции поне ясно задава тона за следващите 5 години. Ясно е, че Макрон и веселата дружинка около него ще продължават с опитите си да разпаднат ЕС чрез безумните си идеи за европейска супердържава. Прочее, ако сте забравили, Макрон загуби изборите за ЕП. Спечели ги Льо Пен.

Ясно е също така, че ние, представителите на консервативната идея от Централна и Източна Европа, няма да се съгласим и ще се борим докрай. Не за себе си, а за Европа. За Европа на Отечествата.