След покана от страна на медиите, експерти от Европейският център за транспортни политики инспектираха мястото на АМ "Струма", където изгоря македонски автобус и пътниците в него.

При направения оглед са констатирани редица грешки и нарушения на изискванията на нормативните актове, имащи отношение към организацията на движението, във връзка с което ЕЦТП счита, че извършената работа е с крайно незадоволително качество. Основание за тази оценка ни дават следните факти:

1. Поставената нова пътна маркировка е с ниско качество и не отговаря на нормативните изисквания в района на пернишкото село Боснек.

Новата пътна маркировка се лющи и е със светлоотразителни стойности в пъти по-ниски от минимално заложените в Наредба № 2 на МРРБ за сигнализиране пътищата с пътни знаци. При измерване със специализиран уред се установи, че показатели Rl и Qd съответно за нощна и дневна светлоотразителност, са равни на Rl= 30 (mcd· m-2 ·lx-1) и Qd = 40 (mcd· m-2 ·lx-1), което не покрива изискванията на чл. 7 от наредбата. В отговор на това наше твърдение, от АПИ ни отговориха, че „маркировката е временна“. В чл. 4, ал. 5 от Наредба №2 обаче е казано, че „временната пътна маркировка се използва за въвеждането на временна организация на движнеието при извършване на СМР с продължителност повече от един месец и е с оранжев цвят“, а в случая тя е бяла. Твърдение на АПИ за временния характер на поставената нова маркировка говори или за изключителна некомпетентност или е опит за грубо манипулиране, чиято цел е неясна и създава съмнения за евентуална корупционна практика.

2. Неправилно поставени пътни знаци.

На буфера, монтиран в началото на острова, са поставени два бели светлоотразителни триъгълника, които не са регламентирани в нормативната уредба. Над тях бяха монтирани пътен знак Г11 и направляващите стрелки С6.3. Впечатление направи, че класът на светлоотразителност на фолиото на белите триъгълници е по-нисък от класа на светлоотразителност на фолиото на пътния знак. Тази разлика в светлоотразителността може да доведе до объркване у водачите и те да допуснат грешка, която да предизвика пътен инцидент. Във връзка с това, вместо да премахнат нерегламентираните бели триъгълници, от АПИ са наредили преместване на пътния знак Г11 и направляващите стрелки С6.3 на значително разстояние след буфера. Това като решение е абсурдно, защото противоречи на изискването на чл. 90 от Наредба № 18 за сигнализирането на пътища с пътни знаци, където изрично е записано, че „пътен знак Г11 се поставя пред препятствието върху платното за движение“. Съгласно Наредба № 18 не е допустимо поставянето на тези пътни знаци зад или след препятствието. При това положение, възможността за заблуда на водачите и допускане на опасна грешка от тях става още по-голяма. С други думи, организацията вместо безопасност създава опасност.

По отношение на белите триъгълници, поставени на буфера, които не фигурират в нашата нормативна уредба, от АПИ твърдят следното: „Прилагането на светлоотразителни елементи, монтирани в предната част на буфера, не е забранено. Те не представляват пътен знак по смисъла на Наредба 18 от 2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци и поради това използваният клас светлоотразително фолио не е нужно да отговаря на същите изисквания, каквито се отнасят за вертикалната сигнализация“.

3. Некачествено поставени ограничителни системи.

На монтираната ограничителна система на разделителния остров, отделящ отбивката от платното за движение, както и на средната разделителна ивица на втория ред от съоръжението липсват закрепващи болтове и други елементи. В същото време на монтирания буфер преди съоръжението ясно се вижда, че и на двата реда има монтирани болтове, които са значително по-големи от използваните в другата част на еластичната ограда.

4. Поставени са ненужно скъпи ограничителни системи.

Странно и необяснимо е защо по думите на АПИ там е поставено съоръжение със степен на задържане Н2, при положение, че няма такова изискване в действащата нормативна уредба, а в същото време то е и много скъпо.