Фермер от Пиринско не е взел и стотинка субсидия от Европейски програми. Твърди, че животновъдите могат и без тях, само държавата да не им пречи, да се повиши цената на млякото и да се стопират имитиращуте продукти у нас.

Ибраим Османов Мисирков от гоцеделчевското село Дебрен се справя с фермерството вече седма година. Преди това се е занимавал с различни неща, но основно със строителство. Тврърди, че е сбъднал мечтата си.

"Отглеждам кравите и говедата свободно. Животните разполагат с терен за паша около 26 декара, оградени с електропастир. Имат възможност за движение и постоянен достъп до паша, слънце, вода и чист въздух. Изградил съм навес с постоянен достъп до хранителната пътека. Така ги отглеждаме през всички сезони, като в обора влизат само за доене и когато времето навън е много лошо. По този начин се стремя да съм максимално близко до естествената среда на животните. Доим ги засега с доилни апарати, като сме планирали изграждане на доилна зала, но всичко е въпрос на планиране на инвестициите. Знаете, че в момента ситуацията е доста сложна икономически и правим малки, но сигурни стъпки, за да оцелеем.Напротив, мисля, че се влошава с всеки изминал ден. Когато започнах, цената на чувал фураж беше 8 лева, а сега е 32 левав. без ДДС. Цената на млякото обаче не помръдва. За 6 години се е повишила с десетина стотинки. Би трябвало да има реален контрол на продукцията, която отива на пазара, но никой няма интерес от това. По-печелившо е явно да се внасят заместители и да се произвеждат продукти, които разболяват хората. От друга страна, също много от потребителите търсят възможно най-евтиното в магазина, защото вече не могат да си позволят друго, освен имитиращи продукти", заяви Ибрахим Мисирков пред Националната асоциация за развъждане на Монбелиард и Симентал. Той разказва с вълнение за старта на стопанството му.

"Много отдавна исках да отглеждам крави. Изведнъж просто моментът дойде и сякаш нямах друг избор, трябваше да го направя. Около половин година обикалях за животни, преди да купя първите 8 кръстоски от гр. Разлог. Постепенно се събраха още животни. Оставях телета само от тези, които най-много харесвах. Осеменявах ги изкуствено в началото с „Джерсей”, а впоследствие със „Симентал”, довери Мисирков.

"Винаги съм искал да оставя нещо смислено след себе си и да бъда свестен човек. Вярвам, че стопанството е огромна стъпка в тази посока. За нашите възможности този риск и инвестицията бяха нещо наистина на ръба на възможностите, но смятам, че постигнахме много за кратко време. Доволен съм. Не съм кандидатствал за пари по програми и нямам такива намерения. Това е огромен ангажимент, много бюрокрация, а резултатът изобщо не е сигурен. Нямам това време и нерви – като се оправям сам, ми е най-спокойно", изтъкна дебпенският фермер.

"Фермерите можем да се справим и без програми, ако просто изкупната цена на млякото и субсидиите са адекватни на усилията и разходите ни. Това се отнася и за месото. За мен това е решението, но в България не се случва по причини, ясни за всички", призна Мисирков.

"Аз започнах с ударна лоша изненада – когато изградихме фермата, се появи дерматит сред кравите навсякъде и цената на млякото падна драстично. Тогава беше много трудно! Цената падна до 30 стотинки на литър и бяхме оставили животните само на паша, за да оцелеем. Трудното начало ни кали и продължихме смело напред. Свикнах с чувството да съм постоянно притиснат – от ниската изкупна цена на млякото, от скъпите фуражи, от високите сметки. За българския животновъд е ежедневие да успява да оцелее на ръба на възможностите си. Децата ми също идват с голяма радост в стопанството и за мен е много положително, че имат възможност да общуват с животни в днешното „модерно“ ежедневие, защото вярвам, че това ги прави по-добри хора. Това не важи само за децата, а и за нас, възрастните – природата и животните ни омиротворяват и балансират. Аз се чувствам много по-спокоен, когато съм тук. Въпреки ежедневния труд и всички перипетии, решението ми да се занимавам с животни е моя сбъдната мечта и ми носи огромно удовлетворение", каза Ибрахим. Той е баща на две момичета, които също помагат в стопанството. Основно до него е съпругата му.

.