Света Богородица се почита като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Празникът се чества от християни и католици.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. Прави се тържествена литургия във всички църкви и манастири у нас. Моли се за здраве и благоденствие.

Имен ден честват Мария, Мариян, Мариана, Богдана, Богдан, Божана, Божан, Божидар, Преслав и Преслава.

На Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Традиционни ястия на трапезата са питка, украсена с порфорен орнамент, варено жито, царевица и тиква. Яде се диня и грозде.

Успение Богородично е един от трите най-големи празници, посветени на Божията майка. На този ден апостолите са се събрани, за да се простят със Света Богородица.