Група от Благоевград, Сандански, Петрич, предимно учители по история, литература, а също и читалищни дейци, се включиха в честването на 173 години от рождението Иван Вазов. Те се поклониха пред пред меморала на Патриярха на българската литература в градинката зад църквата "Света София" в столицата. Групата от Пиринско посети и къща-музей "Иван Вазов", където е одредена временна специална изложба. Сред експонатите са посмъртната маска, програма на погребението на поета, организирана от Министерство на народното просвещение, списък на Вазовите произведения, поставени в гробницата при полагане на тленните му останки, фотографии, писма, рисунки.

Поетът е роден в Сопот на 9 юли1850 година - 27 юни стар стил. Напуска този свят на 22 септември 1921 година в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Иван Вазов е син на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът" е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание". Макар Събка Вазова - майка му, да подкрепя писателската кариера на сина им, баща му е бил решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги". През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - „Пряпорец и гусла" и „Тъгите на България".