Екологичният министър Манол Генов отговори на благоевградската депутатка Цвета Рангелова за водите от река Места, които изтичат в Гърция. Питането й е по повод лишаване на земеделците от Гоцеделчевско за сметка на стопаните в южната ни съседка. "Спогодбата между правителствата на България и Гърция за водите на река Места е подписана през 1995 година, влязла е в сила през следващата и е със срок на действие до 2031 година. Според нея предоставя на Гърция 29 процента от обема на водосбора на река Места, срещу което Гърция поема ангажимент да отвори три КПП – Гоце Делчев, Рудозем и Златоград. Граничният пункт Рудозем-Ксанти все още не е отворен. В споразумението, сключено като условие от страна на Гърция да се съгласи да започнем преговорите за присъединяване към ЕС, има клауза в срок да 1 година след подписването му да бъде измерен приблизителният годишен водосбор на река Места, на базата на което да се изчислят тези 29%. Това не е направено и до днес. И понеже измерване няма, вместо 29%, Гърция от десетилетия получава 90% от водите на Места", сочи Генов. Оказва се, че той цитира едно към едно бившата екологична министърка Любка Качакова, която няколко пъти повдига тревожната тема за река Места.

Този отток е определен в размер на 1,5 милиарда кубически метра годишно, което няма нищо общо с настоящата хидроложка действителност. Гърците обаче имат язовир. Една година след подписването на споразумението те успяват да построят язовир „Тисаврос“, в който с водите на Места произвежда електроенергия за около 500 милиона евро на година. Името е много сполучливо избрано, защото на гръцки „тисаврос“ е „съкровище“. Язовирът е най-големият енергиен източник на Гърция и неговата мощност е по-голяма от тази на трите язовира от Каскада „Арда“, взети заедно. Дължината му е 34 километра. За сравнение, дължината на „Искър” е 10 км. Този язовир е непосредствено след границата и се пълни почти изцяло с води, формирани на наша територия – от реките Места и Доспат, с общ водосборен басейн от 5100 кв.км. За сравнение, водосборният басейн на яз. „Искър” е 1046 кв.км.

Язовирът в Гърция е построен с цел генериране на електричество и за напояване. Към него е построена и ПАВЕЦ с 3 турбини, всяка от които генерира по 128 mW. И когато имаме недостиг на електроенергия в България, купуваме обикновено от Гърция на отворения европейски пазар. Така веригата се затваря – южните ни съседи ни продават ток, добит от нашата вода. В същия момент по течението на река Места и особено в Гоцеделчевския район няма никакви системи за напояване, което прави земеделието изключително трудоемко и в Гоцеделчевската равнина земеделие почти няма. Поради недостига на вода през лятото много села минават на воден режим. След подписването на спогодбата за Места страната ни замразява всички проекти за използването на водите на реката на българска територия.