Вярващи се помолиха пред иконата на Свети Георги.

При засилени мерки за безопасност в манастира край Хаджидимово почетоха светеца.

Иконата на Победоносеца единствена е оцеляла в големия пожар в църквата през 1979 година, което също е знак за нейната чудодейна сила, твърдят местните жители. По традиция стотици мъже и жени от цялата страна нощуват в манастира в навечерието на Гергьовден за изцеление в манастира. Категорични са, че иконата на светеца наистина е изцерила много болни.

От години тук идват и мюсюлмани, които отправят молитви към Свети Георги за рожба, здраве и благодат. Храмът е построен върху старо християнско светилище, два пъти опожаряван, но е възстановяван от миряните.

Преданието разказва, че на овчаря дядо Атанас Лазаров на сън му се явил един млад мъж, възседнал бял кон. Той му казал да започне разкопаването на могилката, на чието място по късно бил построен храм.Според преданието на хълма над Хаджидимово съществувал древен манастир, който бил разрушен от османския завоевател при падането на България под турско робство. Същата участ споходила и множество други храмове и манастири разположени в района около Неврокопското поле.

През последвалите векове на тежки изпитания в народната памет се съхранил спомена, че хълмът, обрасъл с храсти и дървета, е място на древна християнска светиня. След време тази местност се превърнала в ниви на турски чифлик в центъра, на който островчето от дървета и храсти усърдно пазели под корените си основите на храма и чудотворната икона на светия Божи угодник и великомъченик Георги. 

1850-та е годината, в която по Божий промисъл това безценното съкровище по чудесен начин се открило и православните християни отново получили своята светиня. Както и в много други случаи, засвидетелствани в житийната литература, и тук това станало по застъпничеството на Свети Георги.

Великият Божи угодник се явил в съня на един от местните благочестиви християни - дядо Атанас Лазаров и му наредил да отиде на описаното място, посочил му къде точно да копае и му казал, че е дошло време неговата икона да бъде извадена от земята. Първоначално дядо Атанас не обърнал внимание на своя сън. Не му обърнал внимание дори и след като сънят се повторил. Но когато за трети път сънувал същото, старецът се престрашил и се отправил към споменатия хълм. Турчинът – собственик на нивата, в това време бил там и орял с воловете си. Като видял стареца, който започнал да копае го изгонил и не му позволил да изпълни повелята на светеца. Когато обаче се върнал при воловете, ги заварил да лежат на земята. Подканил ги да станат, за да продължи работата си, но те не помръдвали и за голямо негово учудване по никакъв начин не можел да ги накара да станат. Стопанинът им се изплашил и тръгнал да търси помощ.

На мястото се събрали много хора и разбрали за случилото се с дядо Атанас по-рано през деня. Тогава по-възрастните потвърдили, че действително мястото, на което копаел старецът, е църковно място (на турски език – въкъф). Те дали съвет на турчина отново да го повика и да го остави спокойно да продължи своето начинание. На следващия ден чудотворната икона била намерена. 

Предполага се, че тя е рисувана през втората половина на 17 или началото на 18 век, като близо 200 години е преседяла под земята без да се повреди от влагата и процесите на гниене. Не е известна годината на нейното изписване, нито авторът или произходът й.