Изтекли са личните данни на повече от 300 000 българи. ЕГН, постоянен адрес, имейли и телефони, са се появили в регистъра на БУЛСТАТ.

Сред засегнатите са хората със свободни професии, сред които адвокати, дизайнери, занаятчии, консултанти, счетоводители, журналисти, архитекти, вещи лица и други.

Това се случва при преобразуването на кодовете по БУЛСТАТ на физическите лица, които съвпадат с техния ЕГН, в нов Единен идентификационен код с 9 знака. Новите ЕИК са изискване на Регламент на Европейския парламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR) и парадоксът е, че целта им е именно по-добра защита на тази информация.

"На 4 януари като самоосигуряващ се влязох да видя новия си ЕИК номер. И установих, че когато натисна детайли по справката, мога да видя не само ЕГН, но и постоянен адрес, настоящ адрес... Така се оказа защитавайки ЕГН-то като лични данни, сме изкарали всички данни. На някои колеги са изнесени и имейлите. Никой от нас не е давал информирано съгласие за публикуване на тези данни", обясни пред БНР адвокат Гергана Върбанова. Адвокатите вече са сезирали Агенцията по вписванията за проблема, но нямат отговор. Засега няма коментар от Агенцията по вписванията, която поддържа регистра БУЛСТАТ, нито от Комисията за защита на личните данни.

Това е поредният теч на данни в България. Най-големият скандал избухна през 2019 г., когато от НАП изтекоха личните данни на милиони българи. Мнозина водят дела за това, но малцина са тия, които са успели да получат обезщетение. Специализираната прокуратура пък още не е успяла да приключи разследването за виновните за изтичането на информацията в Интернет.