Православни и католици почитат Света Варвара - Женска Коледа. Вярва се, че Света Варвара е покровителка на детските болести и особено шарката. Жените месят днес пресни погачи, приготвят и варена царевица и ги раздават с мед по махалата.

Св. Варвара се смята и за покровителка на артилерията. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня.

Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици.

Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи. В българския фолклор има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".

Извор на Света Варвара лекува в разложкото село Елешница. От няколко месеца е монтирана огромна икона, дарена от младия творец Петър Чолев. Елешница пази прастара раннохристиянска легенда за светицата. Според нея тя е бродила по земите край Разлог, където е живяла и където намира мъченическата си смърт. Там има параклис в чест на светицата и чудотворен извор, наречен Мирото. Вярва се, че който се измие с лечебната вода в него, може да се излекува от всякаква болест.

Смята се, че Света Варвара е родена през III век в село Елешница, което в древността се е наричано Илиопол. Предполага се, че край целебния извор е съществувало езическо светилище, което по-късно прераства в християнско оброчище. То може да се види в близост до изградения параклис. Цялата местност е известна като Света Варара. По-нагоре могат да се видят големи камъни, струпани като стадо. Предполага се, че това са останките от кулата, в която е стояла светицата, платила с главата си приемането на християнската вяра.

Преданието е тръгнало от монасите в Атон, разказват в Елешница.