Света Петка е закрилница на дома и семейството. Почита се на 14 октомври и като светица на жените в цялата Благоевградска област. Навръх Петковден, който е празник на село Българчево, ще има литургия за здраве и курбан.  

Приготовленията са инициирани от кметицата Елена Стойчева и тази година. Тя покани вярващи да посетят храма и да станат част от курбана за благоденствие. Дни преди това доброволци от селото освежиха църквата в Българчево. Стойчева пожелава на всички да да съхранят традициите, добродетелите и вярата за по-добро бъдеще на младите, които да останат в селото и да работят за развитие му.

Жители и гости на Мелник ще почетат Петковден в уникалната 15-вековна църква „Света Параскева-Петка“. Отец Николай, който служи тук, заедно със свещеници от Санданска духовна околия, ще отслужат тържествена света литургия рано сутринта в празничния ден.

Празнуват и в Симитлийско. Почитат светицата в храма на село Полена, носещ нейното име. 

Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век.

Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила. Цар Иван-Асен Втори ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.

От Петковден започват годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата.

Днес празнуват и овчарите. Те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи баница.

След това до Димитровден, който се чества на 26 октомври, докато трае оплождането животните, жените не бива да шият, а на ножиците завързват с червен конец. Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви.

Този ден е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата. На масата е хубаво да има гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз и питка.