По традиция Лазаровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Празникът е с подвижна дата, отбелязва се винаги в предпоследната събота преди Великден.

В основата за празника е библейската притча за възкресението на Лазар от Исус Христос, въпреки че по българските обичаи той се свързва повече с порастването на жената и нейната готовност за встъпване в брак.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година.

В българската народна традиция, Лазаровден - Лазарица, е празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да имат любим, да се омъжват.

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

В миналото на този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри.

Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.

Цветница се празнува в неделя след Лазарица.