Традицията с усукана бяла и червена прежда датира от векове.

Смята се, че белият цвят символизира дълголетие, а червеният – здраве и сила. Българите се закичваме с мартеници – за здраве и в очакване на пролетта и щъркелите.

Хората вярват, че мартениците ги пазят от уроки и зли сили. Според поверието трябва да свалим мартеничката си, когато видим щъркел или цъфнало дръвче, на което да я вържем.

Една от легендите за мартеницата разказва, че след като Аспарух и неговите българи пристигнали по днешните наши земи, сестрата на хана му пратила като дар билка от родината. Вързала я с бял конец за крака на птица. По време на дългия полет птицата се наранила, а кръвта обагрила конеца. Все пак тя донесла дара на българския владетел. А той след като взел билката, си вързал бяло-червения конец за здраве и сполука.

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването с мартеница.

На 1 март имен ден празнуват всички с имената Евдокий и Евдокия

Православната църква чества паметта на Света Евдокия. От гръцки името означава "благопожелание" и "добра воля".