Отдават почит към паметта на легендарния воевода Тодор Александров до параклиса "Свети Илия" над мелнишкото село Сугарево.

Активисти на ВМРО и местни жители се събират пред гроба на Стариот, убит на 31 август 1924 година.

В 12.00 часа днес е заупокойната молитва, а нови членове на организацията се заклеват за вярност над Евангелието, кама, и револвер. За поредна година над Пирин ще проехти залп в знак на почит към борбата на Тодор Александров и ВМРО.

Тази година се навършват 96 години от убийството на българския национален герой и велик лидер на Революционната организация. Годишнината се отбелязва в първата неделя след трагичната дата. Традицията за поклонение на гроба на войводата датира от повече от четвърт век. Тази година събитието съвпада с празника на Съединението. Така признателните наследници на идеята за национално обединение и освобождение на всички българи напомнят и за несбъднатия блян на българския род.

На церемонията са вицепремиерът, министър на отбраната Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, кметът на Сандански Атанас Стоянов, народни представители, стотици членове и симпатизанти на Организацията, българи от Македония и Западните покрайнини.

В навечерието на Междусъюзническата война, през 10 юни 1913 година, Тодор Александров изпраща прокламация до всички дейци на ВМРО в Македония: „Прочее, дълг се налага на всеки македонски деец и член на Организацията да употреби всички усилия в тия съдбоносни за свободата на Македония моменти, за да изпълни своя дълг – да пожертва всичко свое, но да стори зависимото от него за ускоряване, налагане и изкарване на благоприятен край предстоящата война със сърби и гърци.

През март 1924 година Тодор Александров пише до българското правителство: „ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно на своите сили, не става оръдие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и престиж за лични и други цели. ВМРО е дала доказателства досега, ще докаже и в бъдеще, че във всички свои дела изхожда от интересите и работи за идеалите на борческа Македония и на българското племе".

Преди да бъде убит Александров в последното си писмо от 20 август 1924 година до своя съратник Александър Протогеров пише:

„Много грешиш в писмото си, че сме били оръдия на българското правителство. Мога да докажа пред безпристрастен арбитър, че никога не сме били и сега не сме оръдия на българските правителства, а сякога сме били и трябва да бъдем оръдия на Независима България, на борческа Македония и на цялото българско племе".