Света Богородица се почита винаги на 15 август. Тя е покровителка на майчинството и на жените, пазителка на семейното огнище. 

На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Празникът се чества от християни и католици.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. Прави се тържествена литургия във всички църкви и манастири у нас. Моли се за здраве и благоденствие.

Имен ден честват Мария, Мариян, Мариана, Богдана, Богдан, Божана, Божан, Божидар, Преслав и Преслава.

На Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Традиционни ястия на трапезата са питка, украсена с порфорен орнамент, варено жито, царевица и тиква. Яде се диня и грозде. В нощта преди Голяма Богородица се сбъдват най-големите ни желания. Бездетните жени молят Богородица да им помогне, носят дарове и преспиват в църквите.

Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, това предвещава плодородие през следващата година. Ако в небето се появи дъга - есента обещава да бъде топла. Ако денят е топъл - късната есен ще е хладна. Много мъже и жени преспиват в храм, носещ името на Божията майка. Болните оздравяват, помага на бедните и носи здраве и късмет.

Успение Богородично е един от трите най-големи празници, посветени на Божията майка.