На 28 януари се честват двама светци, помагали за просвещаването на християните - светите Ефрем и Исаак. Празнуват Ефрем и хора с производни имена. Свети Ефрем е бил роден в град Низибия в Месопотамия около 306 година. От малък е изучавал основните истини на вярата и усвоявал християнските добродетели. Бил ръкоположен за дякон, но не пожелал да получи по-висок сан, защото предпочитал да живее като подвижник и да се занимава с богословски трудове. В град Едеса се установил в планинска пещера и там продължил да се занимава с богословска наука. Не знаел гръцки език, но от преводите на творенията на гръкоезичните отци се запознал подробно с богословските спорове в борбата с ересите.

Основал богословска школа в Едеса, от която излезли много знаменити учители на Сирийската църква. Свети Исаак Сириец живял през седми век като отшелник.  Той също е ревностен поддръжник на християнството. Бил е Ниневийски епископ, но отново се върнал към монашеския живот. Той работил и като писател богослов, като задълбочено разяснявал Свещеното Писание и основни истини на християнската вяра. Давал съвети за духовния живот и молитвата.

В народния календар този ден няма широко разпространени обреди и традиции, но въпреки това имениците отбелязват празника си с близки и приятели. В някои райони на България, особено сред по-възрастното поколение, има традиция в този ден да се посещават църкви и манастири, където се палят свещи за здраве и благополучие. Една от популярните молитви, свързани с Ефрем Сирин, е „Господи и Владико на моя живот…“, която е част от великопостните богослужения и се използва в християнската практика като призив към смирение и духовно просветление.