На този ден се почита паметта на Свети Игнатий Богоносец - един от многото ученици на Йоан Богослов.

Живял през ІІ век. Застигнат от участта на повечето ранни християни, вследствие гоненията срещу привържениците на тази нова религия, св. Игнатий намира своята мъченическа смърт. Загива на сцената на римския колизеум, разкъсан от диви зверове.

В Северна България денят на Свети Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак).

В Южна България този празник бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (в Родопите) и Полаз или Полязовден (в Котленско).

Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година. Ако сполезът е добър, то и в къщата през цялата година ще има късмет и успех във всичко. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома и главно в стопанството.

В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост.

Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година.

Затова в различните местни наречия гостът се нарича "спохожняк", "полазник" и др.

Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест - да разрови с клонка жарта в домашното огнище.