Преображение Господне води началото си от първите векове на християнството.

Според народните вярвания, с идването на празника небето се отваря и откликва на съкровените стремежи на хората. Смята се, че на този ден природата, която досега е била подвластна на лятото, се преобразява и се обръща към зимата.

За вярващите християни и Преображение Господне отбелязва едно от знаменателните евангелски събития от земния път на Спасителя - явяването му в небесната слава пред неговите ученици Петър, Йоан и Яков.

Преображение Господне е и времето, когато настъпва трайно преобразяване в природата – дните видимо намаляват. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.

В литургията на българските православни храмове се прибавя специално молитвено песнопение за "Освещаване на гроздето".

Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата. Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея.

Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.