На 23 март се почита Свети Тодор. Празникът се нарича Тодоровден или Конски великден. Светецът е покровител на животните и конете, дава здраве и сили и живот на стопаните за новата селскостопанска година. Празнуването му от дълбока древност. Днес се правят конски кушии. ззахвърляме зад гърба си трудните студени дни, месят се ритуални питки, на които са изобразени фигури на коне, конска глава, конско копито. Освещават се в църква и се раздават за здраве на близки и съседи, като част от хляба се дава и на конете.

Най-масово е честването в Разложко и Симитлийско. Заради пандемията тази година конските кушии са забранени в селата Бачево, Крупник и във всички населени места в Пиринско. Това сториха кметовете на населените места. Традиционно кушиите в село Бачево започват с литургия в църквата "Свети Димитър" за здраве на жителите и конете. След това е обичаят по захранване на конете на площада в селото. Най-оспорвани са състезанията, в които конете теглят натоварени с трупи каруци.

По стари български традиции и обичаи, рано сутринта, майките бързат да изкъпят децата си, преди да се разтропат конете. Този обичай се прави за здраве, за да не ги боли глава през годината и да не се разболяват. Бабите отрязват кичур от косата на своите внучета, който след това заравят под ябълково дръвче, за да растат сладки и румени. Жените мият косите си с вода, в която са пуснали слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Този ритуал се изпълнява, за да растат косите им здрави и лъскави като конска опашка. Водата, която остане се изхвърля след ездачите, тръгнали към кушията - дългоочакваното състезание на Тодоровден.