Две нови тунелни тръби и 17 виадукта са планирани като част от трасето на автомагистрала "Струма" през Кресна в посока Гърция, информираха от АПИ. Проектът е публикуван от Министерството на околната среда. За разлика от платното Кулата–София, по което вече се извършват проектни и отчуждителни процедури, а част от свързания с него обход на Кресна се строи от ноември миналата година. Инвестиционното предложение обхваща две свързани части на трасето към Гърция. Първата е около 2.7 километра в района на Симитли, където се променя организацията между пътните възли „Симитли – Център“ и „Симитли – Изток“. Там техническото решение е с габарит Г20 – две отделни платна по 7.50 м, двуметрова разделителна ивица и банкети. Целта е транзитното движение по направленията София – Кулата и София – Илинден да бъде изведено от града. След ПВ „Симитли – Изток“ започва същинското ново направление София – Кулата. То е дълго около 23.3 километра и е с основен габарит Г10.50 и проектна скорост 80 км/ч. Пътят ще се развива източно от Кресненското дефиле, в непосредствена близост до вече проектираното платно Кулата – София. Трасето засяга землищата на Симитли, Полето, Ракитна и Мечкул, а по-нататък – Стара Кресна, Ощава, Влахи и Кресна. Това не означава, че магистралата ще преминава през самите населени места, а през техните землища. След Симитли новото направление ще се изкачва към района на Полето, където ще използва вече проектирания пътен възел при пътя Брежани–Полето. Оттам ще продължи към Ракитна и Мечкул, като при Мечкул е предвидена връзка с общинския път между двете села. Следва районът на Стара Кресна и пътен възел към пътя Стара Кресна–Ощава. Южно оттам трасето продължава през планинския терен, преди да се отдели по-на изток от платното Кулата–София в района преди „Тисата“. След това отново се насочва на югозапад, минава в района на Влахи и достига обхода на Кресна, където ще се включи във вече проектирания участък на Лот 3.2.2. Две нови тунелни тръби и използване на вече проектирани съоръжения за платното към София
За самото направление София – Кулата АПИ предвижда изграждането на две изцяло нови тунелни тръби. Непосредствено след „Симитли – Изток“ ще бъде прокарана нова западна тръба на планирания тунел „Симитли“ с дължина 222 м. В южната част на трасето, след като двете направления започнат да се раздалечават, се предвижда нова източна тръба на планирания тунел „Тисата“, която ще бъде значително по-дълга – 1.4 километра.

В други участъци няма да се проектират нови тунели специално за платното в посока към Гърция, защото ще бъдат използвани тръби от вече разработените двутръбни съоръжения за платното в посока София. При бъдещия тунел „Ракитна“ движението София – Кулата ще преминава през основната западна тръба с дължина 1124 м, докато източната ще обслужва посоката към София. Подобна е схемата при проектния тунел „Стара Кресна“, където западната тръба за движението към Кулата е с дължина 990 м. По-нататък новото трасе достига и източната тръба на проектния тунел „Света Неделя“. Тези съоръжения не трябва да се бъркат с тунелите по действащия Е79. Проектният „Стара Кресна“, например, е ново съоръжение по бъдещото трасе източно от дефилето, независимо че в района и сега има тунел по стария път. Другият голям инженерен елемент са мостовите съоръжения. Проектът предвижда 17 виадукта с обща дължина около 7.7 км, показват изчисления на еconomic.bg на база посочените от АПИ дължини. Така приблизително една трета от новия участък ще преминава по големи мостови конструкции. Първите три виадукта са по изкачването след Симитли към Полето и са с дължина 385, 220 и 720 м. Веднага след ПВ „Полето“, по направлението към Ракитна, е планиран мост с дължина 1.09 км. Най-дългият – 1.315 км – е след тунел „Ракитна“, по пътя към Мечкул. Между Мечкул и Стара Кресна са разположени още няколко съоръжения, включително виадукт от 740 м, а в южната част след отделянето на трасето към „Тисата“ е предвиден виадукт от 558 м. Последните два по-големи моста – 295 и 385 м, са в участъка към Влахи и Кресна. Останалите съоръжения са с дължина между 150 и 460 метра. Общата площ, която се очаква да бъде засегната от същинското ново направление между Симитли и връзката с обхода на Кресна, е около 25.5 хектара. Новото трасе е разположено извън границите на самото Кресненско дефиле и според уведомлението не засяга пряко защитените територии, концентрирани по поречието на Струма. То обаче пресича двете защитени зони „Кресна–Илинденци“ и „Кресна“ от мрежата „Натура 2000“. Част от трасето попада и в санитарно-охранителни пояси на находището на минерална вода „Ощава – Хладката баня“, а в обхвата му попада археологическият обект „Ощава–Кантара“, за който е предвидено предварително проучване. Публикуваният на 1 октомври документ е уведомление за инвестиционно предложение – начална стъпка от екологичната процедура. В случая обаче АПИ изрично е поискала провеждането на задължителна ОВОС без предварителна процедура по преценяване на необходимостта. МРРБ също заяви още през август, че за новото платно София–Кулата ще е необходима процедура по ОВОС. Предстои МОСВ да определи необходимите последващи действия по процедурата. Е-79 остава локален път. Новото решение променя съществено концепцията, по която години наред се предвиждаше завършването на „Струма“ през Кресна. При одобрения през 2017 г. Източен вариант Г10.50 движението София–Кулата трябваше да остане по сегашния E79 през дефилето, който да бъде реконструиран и приспособен за тази функция, докато само платното Кулата–София се изгражда по източния склон. Според регионалния министър Иван Шишков същинското строителство на 23-километровото платно Кулата – София се очаква да започне през 2027 година, а реалистичният срок за завършването му е 2031 година.