Европейският парламент сложи край на българския лев днес. Гласуването премина с 679 евродепутати в залата на ЕП. 531 от тях гласуваха за преминаването към еврото. 69 бяха против, а 79 предпочетоха да се въздържат от вот.

Едни от най-красивите банкноти в света вече са история. Левът е в топ 5 по дизайн, дори преди долара.

1 август се навършват 140 години от първата българска банкнота, тя е на стойност 20 лева и е с номер 1. Историята на българския лев започва след възстановяването на българската държава през 1878 година. Законът за правото на рязани монети в Княжествотo, въведен на 4 юни 1880 г., поставя началото на паричната единица, като през следващата година са изработени първите монети. Тогава левът е имал стойност, равна с тази на френския франк.

Въпросният закон определя количеството злато, сребро и мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Въпреки че наредбата постановява триметален стандарт, към онзи момент в обращението преобладават сребърните монети. Причина за това е по-голямата печалба за държавата от сребърните монети вследствие на намаляващата стойност на среброто спрямо златото в края на 19 век.

През 1885 година БНБ започва да емитира и банкноти, което обаче предизвиква масово недоволство у хората, поради недоверието им към изцяло новата концепция за хартиени пари. Левът преминава през икономически кризи и девалвации – това са годините на Балканските и двете Световни войни. Обезценяване се наблюдава особено след Втората световна война, когато хиперинфлацията и липсата на икономическа стабилност налагат реформи. 

Следващата е от 1962 година – този път съотношението е 10:1. След 1989 година левът отново преминава през турбулентни времена, а началото на 90-те години носи срива на държавния контрол върху икономиката и сериозна инфлация. Вследствие на това се стига до въвеждането на валутен борд през юли 1997-ма, фиксиращ лева първо към германската марка, а след това към еврото.

Българските банкноти от серията след 2003 година имат едни от най-добрите защитни елементи в Европа, като например холограми, скрит воден знак с портрет и защитна нишка, която става видима на светлина и друг вид проверка. До 1952 година българските монети са се изработвали предимно в чужбина – в градове като Виена, Берлин, Москва. Едва след това в София е основан Монетният двор, който и днес произвежда монети за България и други държави.

100 златни лева от 1894 година е една от най-редките и ценни български монети. От нея са сечени само 5000 броя.

Монетата от 2 стотинки, сечена през 1981 година е една от най-ценните за нимизматиката. Посветена е на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Поради ограничен тираж и специфични характеристики, тя е изключително търсена сред колекционерите. Цената ѝ може да достигне до 15 000 лева.