Водите на река Места вече се разходват по проект. Подписаха договор "Транспортиране и разпределение на вода от река Места до равнината Ксанти за напоителни цели". За гръцките производители е подсигурена вода, но за българските - не. Проектът е с бюджет от 250 000 000 левро.

Парафите сложиха гръцкият ресорен министър Костас Циарас и заместник-министърът на националната икономика и финансите Никос Папатанасис, newmoney.gr. Това е третият пореден проект за публично-частно партньорство и най-големият от програмата „Вода 2.0“. Проектът включва подготовката на всички необходими проучвания, както и изграждането, финансирането, поддръжката и експлоатацията на проекти за водовземане от река Места (язовир Токсотон) и разпределението й до източната равнина на Ксанти, където ще се обслужат нуждите от напояване на приблизително 56 хиляди акра.

Сокът на споразумението за партньорство е 25 години, включително времето за изграждане на проекта. Предметът на Споразумението за партньорство се отнася до внедряването на следните инфраструктури: Ремонт на облицовката на съществуващия източен вход на канала от началото му (надолу по течението от водовземните съоръжения на Токсотон), нов трапецовиден преносен канал с променлив дебит, включително съпътстващите технически работи за неговата експлоатация, 2 помпени станции и два буферни резервоара.

Първата част от проекта се отнася до изпълнението на основните проекти за пренос на вода в източната равнина на Ксанти и ще бъде завършена и функционираща след 18 месеца, докато целият проект ще бъде завършен след 36 месеца от подписването на Споразумението за партньорство. С всички предвидени интервенции се постига подобряване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор и смекчаване на последиците от изменението на климата, се казва в съобщението на гръцката медия.
Съседите ни дават урок по защита на фермери и национални интереси, а българските реки изтичат към тях

Защо държавата с лека ръка харизва водата, с която се отглеждат в Гърция и Турция плодовете и зеленчуците, които след това се внасят у нас, и така българите ядат вносен зарзават, пита Паулина Йоргова. Гърция работи вече по поредния мегапроект за напояване в северната част на страната. Основният ресурс, на който разчитат съседите, са водите на българските реки, които минават на тяхна територия.  „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, но това по ирония става за сметка на отпадналото изпълнение на направлението за „Ефективно управление на водите в земеделските стопанства“.

След пролетните вълнения за водите на река Арда интересът у нас естествено затихна – без много шум беше подписан договор за осигуряването на вода за фермерите от другата страна на границата. Както се казва, и тук земеделците пиха една студена вода. Да не говорим какво става с водите на река Дунав, от които някои страни правят ток, а северните ни съседи румънците напояват от години всичките си полета в Северна Добруджа – от зеленчуци и лозя до зърнени култури.

В другата половина на една от най-плодородните области в Европа земята се цепи, а според някои прогнози Южна Добруджа, която обхваща областите Силистра и Добрич, може да се превърне в пустиня. И всичко това, докато Дунав преминава тържествено покрай нея.
Както спокойно преминават и темите за нуждите от напояване, въпреки че то е приоритет на последните екипи на МЗХ, включително и сегашният. Планирано е в следващите четири години България да инвестира около 1,4 милиарда лева в разширяване на поливните площи.