Неврокопска епархия спечели храм от 1614 година
Уникалната църква " Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в Добърско вече е собственост на Неврокопска митрополия, реши ВКС.
В нея обаче няма да се палят свещи, за да не се увреждат уникалните стенописи.
Средновековната църква в Разложко е с безкрайно интересна архитектура. Вкопана е в земята. В нея има нетипично изобразяване на християнски символи, а сред най-любопитните е стенопис, наричан Христос в ракета. Строена е с дарения на миряни.
До 1950 година в храма са се извършвали богослужения, после е изоставена. Реставрирана е от държавата през 1972-1974 година. След това църковни служби са извършвани само на храмовия празник, на Рождество и на Великден. От 2004 година е само с музейни функции, а от декември 2007-ма, е на управление от НИМ. В двора на черквата има лековит извор. Легенди разказват, че точно там са спрели да презимуват ослепените Самуилови воини, а водата е облекчавала болките в очите им.
Продължилият 6 години съдебен спор с Министерството на културата, завърши в полза на епархията. Магистратите признаха, че стопанин на храма, датиращ от 1614 година, трябва да е църквата. Датата обаче е спорна-мраморна плоча под олтара сочи 1112 година. Храмът е с площ от 1100 квадратни метра. Сградата е на един етаж е, с притвор 33,82 кв. м и трикорабна част с площ от 58,10 кв. метра. Министерството е осъдено да предаде църквата чрез НИМ, пише 24 часа. В хода на делата от министерството твърдяха, че черквата е паметник на културата с национално значение от 1977 година и затова е държавна собственост. Оказа се обаче, че само иконостасът има такъв статут. “Обстоятелството, че един имот или част от имот е обявен за паметник на културата с национално значение, не го прави автоматично държавна собственост. Да се придава на сградата на православния храм статут на музей е недопустимо поради ограничения достъп за посетители заради въвеждане на входна такса и поради невъзможността да се следи за спазването на ограничението за допускане на жени в олтара”, твърдят върховните съдии.
Коментари