Ден, след като бившият благоевградски кмет Костадин Паскалев поиска оставката на червената лидерка Корнелия Нинова, се появиха коментари, че двамата умело лавират с така наречената вътрешна опозиция в БСП. Благоевградчани питат кой постави на лидерския пост полицая Любен Милев, кой доведе Румен Томов за кмет. Резонно питат кой разби БСП в Благоевград и региона, за да се стигне до този резултат на изборите.

"Хлъзгавата лисица пак изпълзя. Костадин Паскалев получи катарзис - от Ниновист на анти-Ниновист, публикува Поглед.инфо. В редиците на БСП се появява една уж вътрешна опозиция на председателката Нинова, която е фактически назначена от самата нея за тази роля. След постигането на най-ниските и позорни резултати в историята на БСП, когато партията загуби 700 000 гласа, Костадин Паскалев, който дълги години гласно или негласно подкрепяше режима на Нинова в БСП, изведнъж получи катарзис.

Според Паскалев най-добре било Нинова да се оттегли самостоятелно. Той вярно отбелязва, че от 2017 до 2021 г. БСП е загубила 62 % от електората си спрямо управляващите от ГЕРБ, които загубиха 42 процента. И това е чудесно, но изниква един резонен въпрос – защо чак сега, другарю Паскалев, пита авторът на публкицаята.

Паскалев коментира и друг въпрос: „След промените в устава на партията и внасянето на изискването да се прави избор от цялата партия, не бяха предвидени текстове, които да позволяват на Националния съвет, който провежда политиката на партията между конгресите, да предприема корективни действия към председателя, когато той допуска грешки, така че Корнелия Нинова стана ръководител на „БСП ООД.“

Защо другарят Паскалев не се сети още миналата година, че не е добре в устава на БСП да няма нищо предвидено за ситуации като тази, когато е нужна смяна на ръководителя на партията? Защо другарят Паскалев въобще не каза нищо срещу прекия избор на председател на БСП – популистки инструментариум, който е използван от хора като Хитлер!?

През годините Паскалев на няколко пъти изрази някакви умерени критики срещу Нинова, които изглеждаха твърде плахо и по-скоро като израз на желанието на самата председателка за симулиране на някакъв нормален вътрешнопартиен живот, при който има несъгласия, както винаги.

Нека да припомним как „опозиционерите“ като Костадин Паскалев гласуваха ЗА новия устав на Националния съвет на БСП, както и за правилника за работата на органа. Костадин Паскалев нямаше никакъв проблем, че Нинова си създава нов устав, с чиято помощ да може да налага своеволията си, да гони хора от партията и да върши каквото си поиска.

Защо на всеки важен ход Паскалев е подкрепял Нинова, а я е критикувал само за маловажни неща? И сега изведнъж получи катарзис, усети вятъра на промяната и реши да обърне отново палачинката?!

Днес, разбира се, е лесно да си в опозиция на Корнелия Нинова, защото тя постави партията на колене и я срина до 350 хиляди гласа на изборите. Всеки здравомислещ е наясно, че Нинова или ще трябва да се оттегли, или по някакъв начин ще бъде принудена да го направи, ако партията ще оцелява. Но защо другарят Паскалев не беше опозиционер, когато Нинова правеше промени в устава на партията? Защо не беше опозиционер, когато Нинова наложи популисткия пряк избор, който я легитимира като самовластен господар!? Защо Паскалев не каза нищо, когато Нинова правеше чистки из цялата партия, подменяйки опитни и идеологически чисти кадри със съмнителни личности, някои от които с антикомунистическо и антисоциалистическо минало, питат редовите социалисти.

Странно беше мълчанието на Паскалев, когато Нинова нареждаше листите, парашутирайки хора, които редица местни структури не желаеха. Другарят Паскалев е стигнал до верни заключения, но е твърде съмнително, че ги изразява чак сега. Да не се окаже, че Паскалев и други около него са такава „опозиция“ на Нинова, която ще я рита по кокалчетата и ще лае, докато воденият от нея керван си върви?

Не видяхме опозиционност от Костадин Паскалев и някои други, когато наистина трябваше да се водят битки срещу Корнелия Нинова. Когато тя завземаше и обсебваше партията. Нямаше роптаене и съпротива от тяхна страна, когато Нинова превърна Националния съвет на БСП в свой гумен печат. Или когато изманипулира 50-ия конгрес и посече всеки, който някога не е бил съгласен с нея.

Но времената са други, другарю Паскалев, днес хората по-бързо и лесно разпознават фалша и нагаждачеството. Че Нинова ще бъде сменена рано или късно, в това няма никакво съмнение. Загубата на връзка с реалността на „Позитано“ няма как да доведе до друго. Но страшното е, че на мястото й могат да се намърдат хора, които са участвали в обсебването и деградирането на партията заедно с нея, а сега изведнъж се отричат от Нинова. Нагаждачи и интересчии, които като ветропоказатели обръщат мнението си за отрицателно време. Това е нещо, което не трябва да се позволява, ако искаме лявата партия на България да продължи да съществува.